Мъжът с обноски

снимка от тук

"Маниерът задължава, ако кавалерът е поканил дама, то той да се погрижи за всички сметки."

Ще отвори с усмивка всяка врата, до която тя се доближи. 

Ще я остави да избере заведение по нейн вкус, маса по прищявката й и питие според настроението. 

Ще се огледа дали тя е добре при най-малката заплаха, било то и наближаващ автомобил в тъмното. 

Ще проведе увлекателен разговор, пренебрегвайки умората си от дългия работен ден. 

Ще скрие издайническата прозявка в чаша ароматно кафе въпреки късният час. 

Ще я изпрати до домът й без намек или неловко мълчание. 

Ще се увери, че се е прибрала благополучно. 

Ще си тръгне тихо.

Мъжът с обноски ще благодари писмено на своята дама за приятната компания и прекрасната вечер.

Would you be my toy

 

снимка: jchardtied

Имаш добро тяло. Прави впечатление, че тренираш.Очите ми изучават бавно и системно релефа му, хммм ...

                                 ... отне ми време да стигна и до лицето ти.

Облизвам се. 

Добра пропорция...

                                 ...силни ръце...

                                                           ... широк гръб...

                                                                                     ... стегнато дупе...

Моля те, не разваляй картината със звук. 

Хищникът проблясва зад зениците ми. 

                                                               Някъде дълбоко нещо изръмжава. 

                                                                                                                                     Прехпвам устна.

Знаеш, че те гледам и това ти харесва. 

Нека бъдем до болка откровенни:

Аз не искам красивта ти душевност, остроумие или благ характер. В съзнанието ми се върти само едно нещо и то е:

                                       ... горещо,

                                                           ... потно,

                                                                            ...неконтролируемо. 

Ще те отведа вкъщи и не искам да си принца на белия кон, а моя играчка за тази вечер. Трябва само да покажеш умения. Не се изисква особена мисъл - единствено инстинкт. 

Вкоренен, 

                  неизменен, 

                                       животински. 

Искам да е бурно, 

                               да е страстно, 

                                                        да е запъхтяно. 

Признавам ще бъдеш употребен, но обещавам да е хубаво. 

Ще се възползвам от тялото ти,

                                                      от силата ти, 

                                                                            от издръжливостта ти. 

Даже, ако се представиш добре, може и да повторим. Идеята за "friends with benefits" все повече ме привлича, но сега предпочитам да минем само с "benefits". Не искам приятелство, контактуване или връзка. Изисквам само животинска страст, която да получавам в приемлив срок. Така че: 

Would you be my toy?

Мастило по кожата

снимка: petra458

Картини по кожата. Думи, спомени, желания. Маркери за това кой си и какво желаеш. Мастилото като част от теб и това, което си. Някои крият всичко в себе си, други са го изрисували по кожата си. 

 Стегнато тяло, мургава кожа и образи. Ръцете ми се плъзват по топлия, гладък релеф и откриват писание след желание, напомняне след спомен. Дъхът ми минава по врата му, а пръстите ми проследяват черните букви - Неунищожим. От рамо до рамо, по целия гръб - желание, мантра, копнеж. Плъзвам се надолу по ръката и от там цяло съзвездие грее, а под него с красиви извити букви е изписано Вярвай. Просто Вярвай - в себе си, в живота, в силата. Мото, напомняне, смисъл. Огледално на него, на другата ръка, седи Живот със същия изписан шрифт, а над него демони са населили рамото. Йероглифи и плетеници са оплели страните му, точно под ребрата, а един истински белег от нож е оставил неизличим маркер над сърцето. Образи се спускат и по хълбока, гладни за още кожа.

 Пръстите ми приключват изследователската си експедиция, а обекта на интереса ми се оплаква, че мастилото по кожата му е твърде малко. Явно крие още демони в себе си, които искат да избият на повърхността в черната си премяна.

Само

За пореден път извършвам оптимистично самоубийство в търсене на отговори. Само-то ме дели от реални кръвопролития. Защото в деня на хумора и шегата, на мен ми се иска да напиша трагедия с телесните сокове на неколцина избрани. 

Едва 10 000 самоубийци за 2011. 

Само-то ги разделя от обществото в знак на краен протест. Абсолютна загуба за самите тях, нулева печалба за нас останалите. Криза и любовни разочарования предполагам. 

Само-то ме прави по-добра. Егоистично се имам за даденост. Предпочитам да описвам с метафори поредното си разочарование, така че да прозвучи поне малко по-красиво от колкото е. Обединявам се с останалите фанатично любещи се с чувства промити мозъци, които си мечтаят за порно звезди и сънуват как точно тогава ще стане като по розовите комедии. Нека да предадем всичко добро в името на „малката смърт”, но така да избегнем окончателната. 

Рано в неделя сутрин разсъждавам на глас какво е да правиш секс с усещанията си за даден човек, но не и с него самия. Как магията се създава и разрушава вътре в главата ти неразбираемо дори за теб. За това, че не можеш да се принудиш да си влюбен, но пък можеш да се примириш да обикнеш човека до себе си.

Само това. И нищо повече.

photo: ~psychofunk

Кадифено

снимка: fiixx

Топло, гладко, карамелено. 

Ръката ми проследява гръбнака. Спуска се леко към основата на врата и се сключва около копринената дъга. Лек натиск - плах, но все пак настоятелен. Плътта сама се привлича от него. Напрегната, чакаща, жадуваща. Копнее да се освободи от напрежението и да се разлее в топлата блаженост на мекотата си. Натсика се увеличава. Спуска се надолу, сантиметър по сантиметър. Изучава оптегнати сухожилия и схванати мускули. Бавно и педантично. Търси центъра, възела, първоизточника. Плътно и непрекъснато като морския прилив ръцете ми я обхващат, заливат, покоряват. Мускулите се отпускат. Устните неусетно изпускат стон. После два - харесва й. Тя е пианото под ръцете ми, а аз виртуоза, който трепва с всеки отронен звук. Сливане, интуиция, единство. Сякаш всяка поричка по гърба й ми шепне кога, къде и как. Последен натиск, вопъл и извивка. 

Изтръпване. Мекота. Унес.

Утринни лъчи

снимка: stashion

 Нежната омая на съня: всичко е меко, топло и спокойно. В розовата мъгла се появява едно леко усещане - почти недоловимо докосване, после следващо - поредица от приласкавания. Несъзнателно се обръщаш към тях, както цвете протяга венчелистчетата си към светлината. Сънени целувки се отправят към невидими устни. Мекотата на допира. Потъваш в тактилните усещания. Всичко е само пух и памук. Не можеш да различиш съня от действителността. Едва отваряш още слепнали клепки и там между заслепяващите утринни лъчи те посреща влюбеният поглед на любимия. Той отново се навежда към теб и целува жадните ти устни. Притваряш очи и проследяваш с всеки нерв по кожата си ръката му, която се спуска плавно към кръста ти и нежно те придърпва към себе си. Изцяло подвластно на допира, тялото ти се подчинява на желанията му. Усещаш косата му между пръстите си. Ръката ти бавно слиза по гръбначния му стълб, опипвайки всеки прешлен по пътя. Целувките са пълни със сладост, а телата ви започват да се движат под звуците на туптенето на собствените ви сърца. Започва бавен танц в идеален синхрон, а слънчевите лъчи са вашите прожектори. Белите чаршафи се увиват около краката ти с грацията на рокля люшнала се под такта на невидим валс. Сън и реалност се сливат в едно. Съществува само докосването. 

 Усмивката се разлива по лицето ти и вече си готова за закуска. Най-сладкото събуждане, което е способен светът да ти предложи - някъде там между страната на сънищата и утринните лъчи...

Впиване

снимка: kosmodisk

Винаги съм имала много образно съзнание. Чета книга и сякаш тя тече като филм пред очите ми. Не виждам текста, а сменящи се картини. Но тази вечер образа беше размит, непостоянен. Страница след страница една и съща картина премигваше, отпечатвайки се в ретината ми.

 Ръцете му. Гръбнакът ми. Пръстите му впили се в извивката на гърба ми. Притискащи с такава точност центровете на удоволствието по гръбнака ми, оставяйки ме безсилна в обятията му. Лекият натиск плъзващ се надолу към кръста ми и дланите му перфектно пасващи на талията ми. "Винаги съм обичал да те прегръщам. Така се чувствам толкова пълен." Цялост. Завършеност. Пълно отдаване. Без шанс за възражние. Това усещах и аз в прегръдките му. Светът се размиваше и оставаше само това божествено докосване. Дълго се борих против това му надмощие, но така и не успях да го победя. Допирът му смазваше всякаква съпротива. Но защо пак се връщам към спомена, защо отново усещам как кожата ми копнее за това сливане. Дланите му върху нежната крива на гръбнака ми - усещане, което никой не би могъл да повтори.

Пред(по)читания

by ~Skatefreak14 

Гладът, казват, е най-добрата подправка. Не ме разсейвай с разни малки яденета преди основното, ако обичаш. Предпочитам да му се насладя изцяло, така както само аз го умея. Аз съм хищник готов да почака, за да получи желаната си плячка. А страстта към консумацията се култивира, не се случва просто така от нищото.

Пристъпвам бавно, за да те разгледам изцяло. Наум си отбелязвам три големи бемки от лявата страна на корема ти, косъмчетата, които преминават по гърдите ти към линията на врата ти. Моето ловно поле е ясно, застинало в очакването си.

Грапавото докосване, което трасира пътища и вероятности нагоре-надолу по кожата ти, преди да се съсредоточи. Пръсти, които ще се впият в основите на косата ми, за да я разрошат изначално, за да насочват и учестено дишане като музикален фон за прелюдия към предстоящия танц на плътта.

Ти си това, което ядеш. Солено-тръпчив с лека горчива нотка, когато преглъщам. Консистенция като нищо друго на света. Карамелен сироп е най-близкото, което ми идва наум, но дори той не описва усещането изцяло, когато го прехвърлям из устата си омотавайки език. Замислям се за простотата на действието, необходимостта да познавам този аромат. Обичам да вкусвам всичките му варианти. Чист рано сутрин, уморен късно вечер, омесен с лепкавостта на тълпата от любимия ми клуб. С мен, без мен, със следите от червилото ми.

Предпочитания. Вкусове. Гледни точки. Разминаваме се, за да се пресрещнем в тъмното. А после ще прегърнем другиго, но няма да е същото, нали?