Като на кино

 Седя си аз вкъщи, ям си пуканките, чета какво ми пишат приятели и приятелки по скайп е се чувствам като на кино. То не са заплетени n-ъгълници, лесбийки, хетеро, виртуални, реaлни истории направо свят да ти се завие. Пък с мен нищо интересно не се случва последната седмица. Имах желание да забравя за всичко и да направя нещо необмислено. Е, не ми се получи. За сега ще се вживявам в ролята на гласа зад кадър, разказвача, който знае верните отговори и ги казва, но героите не могат да го чуят. Поне филма е интересен. Има много, различни и оплетени сюжетни линии. Остава да стигнем и до момента на щастливия край.

 Ето вчера гледах скандал между двама младоци. Тя на видима възраст 14-15, той отракан батко на към 17. Нямаше как да не отбележа за пореден път парадоксалният факт, че той е около 2 метра, а тя му стига до лакътя. Вече съм се отказала да търся разумно обяснение на факта. Толкова ми бяха смешни и исках да отида да им кажа, че са още млади и живота е пред тях и по добре да се обичат, пък ако не им изнася по-добре да се разделят и всеки по пътя си. Няма смисъл от свади, скандали и обиди, особено на публични места. Още по смешно ми стана, когато тя се обади на някой, за да се оплаче седейки 2 пейки в страни и после му даде телефона. Може би наистина е имала право и аз не трябва да съдя така отстрани без да знам нищо. Все пак точно сега се чувствам като някоя зряла жена, преживяла много и даваща съвети на този, който ги поиска. Истината обаче е, че аз съм смотана и нищо не разбирам, прекалено много мисля и анализирам и нямам нормален личен живот.
снимка:  butterflyscream