Lady, may I?

Скъпа, искам да те чукам...

Искам да опитам дълбините ти, да се заровя в тях до край, да те разтворя до пределите на бедрата ти. Пръстите ми ще се впиват в тях до синьо. Искам да те боли, така както мен ме боли от желание. Ти и твоите мръснишки танци, ти и влудяващата ме миризма, която мога да подуша през сините ти дънки, ти и зелените ти очи, които се разширяват до безкрайност, когато ме фокусират в тъмнината.
Мамка му, ще бъде грубо.
Ще викаш.
Ще те имам, с и без разрешение ти и не ми дреме за своенравното ти благоприличие. Не си послушна и го знаем от секундата, в която погледите ни се срещнаха в една права. Смееше ми се измежду огнено червените си кичури. Подмамваше ме както пламъците викат крехките нощни пеперуди, но мила моя, аз съм потоп и няма да ме удържиш.
Не обещавам, че ще ти хареса моето друго аз, захвърлило галантната усмивка и търпение.  Заслужаваш да те чакам повече. Вероятно също заслужаваш цветя и държане на ръце в парк. Някой друг би изминял цялата пътека с теб, но ние ще наваксваме после.
Евентуално.
Аз искам теб! Сега!!! Бъди само моя и ме накарай да ликувам.

Would you be my toy

 

снимка: jchardtied

Имаш добро тяло. Прави впечатление, че тренираш.Очите ми изучават бавно и системно релефа му, хммм ...

                                 ... отне ми време да стигна и до лицето ти.

Облизвам се. 

Добра пропорция...

                                 ...силни ръце...

                                                           ... широк гръб...

                                                                                     ... стегнато дупе...

Моля те, не разваляй картината със звук. 

Хищникът проблясва зад зениците ми. 

                                                               Някъде дълбоко нещо изръмжава. 

                                                                                                                                     Прехпвам устна.

Знаеш, че те гледам и това ти харесва. 

Нека бъдем до болка откровенни:

Аз не искам красивта ти душевност, остроумие или благ характер. В съзнанието ми се върти само едно нещо и то е:

                                       ... горещо,

                                                           ... потно,

                                                                            ...неконтролируемо. 

Ще те отведа вкъщи и не искам да си принца на белия кон, а моя играчка за тази вечер. Трябва само да покажеш умения. Не се изисква особена мисъл - единствено инстинкт. 

Вкоренен, 

                  неизменен, 

                                       животински. 

Искам да е бурно, 

                               да е страстно, 

                                                        да е запъхтяно. 

Признавам ще бъдеш употребен, но обещавам да е хубаво. 

Ще се възползвам от тялото ти,

                                                      от силата ти, 

                                                                            от издръжливостта ти. 

Даже, ако се представиш добре, може и да повторим. Идеята за "friends with benefits" все повече ме привлича, но сега предпочитам да минем само с "benefits". Не искам приятелство, контактуване или връзка. Изисквам само животинска страст, която да получавам в приемлив срок. Така че: 

Would you be my toy?

Недовършени истории

 Един мъж никога няма да забрави жената, която не е можел да има, а е желае страстно. В последно време няколко недовършени истории от миналото ми надигнаха глава. Това са мъже, които аз съм желала, знаейки че те не са безразлични към мен. Както съм казвала, много по-лесно е да накараш един мъж да си мисли за теб сутрин под душа, отколкото да предприеме каквито и да било действия, за да осъществи фантазиите си. Но това все пак си остава сравнително безобидно. Даже обичам да подтиквам мислите на някой мъж, който се е уплашил да ме има, до границата на полудата. А това е толкова лесно. Даже прозаично. Небрежно вметване колко е хубав новият ти лосион за тяло с ухание на сладък шоколад. Невинен въпрос дали да не си обуеш високите ботуши с токчетата. Или пък дали не е прекалено студено за къса поличка. Знам примерите може да не са най - находчивите на света, но както отбелязах, ти вече си във фантазиите му. Повече не е и необходимо.

 Какво правим обаче, когато въпросният господин реши, че не му стигат само фантазиите? Той е част от миналото ти. Вече си продължила, открила си принца (поне за момента).  А миналото идва и те дърпа за опашката. Мозъка ти се обърква, а тялото ти  още помни как е потръпвало от всяко негово докосване. Съсредоточи се. Ти не го искаш или поне не сега. Това е желание от миналото. Призрака на изпуснатите шансове. Имагинерният свят на "а можеше да бъде" не съществува. Не трябва да си разваляш сегашното щастие заради несигурни мъже от миналото.

снимка: StacyD

Отдалечавам се

Отдалечавам се. Сама от себе си. От семейството си, от приятелите си, от скъпите за мен хора. Започна като доброволен акт на себеосъзнаване, решение взето с цел да получа повече свобода на действие, да стигна до важни филосовски изводи, да отговоря сама на въпросите си... само дето отговорите започват да не ми допадат.

Но ето ме тук. Сама и далеч от родината. Далеч от брат ми. Далеч от онзи, който държи сърцето ми в ръцете си и сякаш всеки миг ще го остави да падне и да се счупи на пода. Не ми е по-добре, но не ми е и по-зле. Някакси индиферентно.

Какво правим, когато усещаме как парченце от душата ни загива? Има ли начин да съживиш емоцията си и да си осигуриш вяра в нещо невъзможно? Когато мирисът на любимия ти мъж започне да изчезва от теб, от вещите ти, от дрехите ти, разбираш, че както винаги разстоянието има значение. Започваш да се чувстваш като натрапник в личното му пространство, защото искаш всяка вечер да се чуеш с него, а отговорите стават все по-унили, по-кратки, по-отнесени. В един момент вече дори едно "обичам те" звучи фалшиво. Това може да не стане изведнъж, но винаги се появява съмнението. Вярваш ли на собствените си обещания? А на неговите? Как да си с някого от хиляди километри разстояние? Би ли отишла при него? А той би ли дошъл?

Оглеждам се. Не съм много вървежна тук, но и не искам. Искам си него. Толкова много, че настръхвам като го чуя по телефона. Правя всичко да съм красива, такава каквато той иска. Макар че няма да е и тази вечер, когато ще ме докосне. Казвам си, че все пак съм неговото момиче. А той понякога е толкова мил, че се учудвам как може да съществува такъв мъж на тази Земя, при това българин.

Мъчно ми е. Много. Така както само на една жена може да и бъде тъжно за нещо така ефимерно като любовта.

Не показвайте колко много обичате... оставете малко и за себе си. Накрая, когато в леглото сте сами.

My bed is frozen
Frozen I am alone
Alone in the cold
Cold in the dark
Dark in my soul
Soulmate I miss you
You always bring a smile
Smile that make my bed warmer
Warmer thoughts
Thoughts of you
You only could make my icy bed
Bed of flowers with the rays from your heart

photo and poem: *tattoodanieldavid

Докосване

Колко пъти вече те сънувам.
Сънувам ръцете ти, прегръдките ти, допира ти.
Заспивам и съня ми донася така бленуването докосване.
Дъха ти по кожата ми.
Топлината на тялото ти.
Сънувам ласките ти.
А има толкова време, докато тези сънища станат реалност.
Съмнения ме раздират.
Крия те вътре в мен.
Искам да повярвам в съня, бляна, приказката.
Страх ме е. 
Искам те.
Чакам те.

снимка: LonelyPeriot