Очаквай неочакваното... винаги много съм се смяла на тази реплика. Но ето, че животът с неговото особенно силно чувство за ирония, наистина ме изненада този път. Какво правим, когато игрите, които обичаме да играем, излязат извън контрол? Къде се озоваваме, щом властта се окаже в ръцете на някой друг и той има пълното намерение да я използва до край? Защо сладката агония да си зависим на някого е наркотик, на който и силният не може да откаже?Не съм имала очаквания, иска ми се да мога да ги формулирам, бих била щастлива, ако поне един път съм напълно наясно накъде отивам. Влак без посока и цел с егоцентричен машинист, на когото релсите вече са му тясни. Това съм аз.
Усещам се по наклонената плоскост на емоциите, които бушуват под спокойната повърхност, и ми се иска в тези особенно хладни и дъждовни дни да постоя както преди над чашата чай и да помисля над ставащото. Цинизмът ми се изчерпва малко по малко и оголва душата ми. Някои го наричат страх от обвързване. Аз казвам, че съм обвързана, но не и завързана. Ако стоя кротко, то е по мое желание. Вярността ми не може да се измери в погледи. Докосванията не са гаранция. Дъхът по врата ти може да е измамен...и последното, което ще получиш от мен. Може никога да не ти го кажа, но да си целият свят за мен. Думите ни оплитат. Телата ни ни предават. Жестовете издават.
Какво правим, когато усетим, че краката ни омекват, щом очите ни се срещат?
Създаваме си трайни илюзии...които всеки път се разпадат. Безусловно. Безкомпромисно. Безследно.
