Сърцето ми бие с една четвърт ускорено. Усещам се в безтегловен вакуум. Емпатът в мен се радва, че е минал в овърдрайв и вече е само наблюдател. И по-добре, защото копелето ме разплака два пъти за една сутрин, карайки ме да се лашкам между агресия и безсилие.
Тъжно ми е за вероятностите и пропуснатите възможности. Не ми харесва, че хората са се превърнали в кутии изпразнени от усилие. Знам че доверието не е това, което трябва да бъде. Знам, че животът продължава, но не искам да продължава по този начин.
Той ти разби сърцето. Ти неговото, но няма да си го признаете. Два влака ускорени един към друг в отчаянието си на инат.
А на мен ми се иска да прегърна света и да си поплача.
