 |
by ~Skatefreak14 |
Гладът, казват, е най-добрата подправка. Не ме разсейвай с разни малки яденета преди основното, ако обичаш. Предпочитам да му се насладя изцяло, така както само аз го умея. Аз съм хищник готов да почака, за да получи желаната си плячка. А страстта към консумацията се култивира, не се случва просто така от нищото.
Пристъпвам бавно, за да те разгледам изцяло. Наум си отбелязвам три големи бемки от лявата страна на корема ти, косъмчетата, които преминават по гърдите ти към линията на врата ти. Моето ловно поле е ясно, застинало в очакването си.
Грапавото докосване, което трасира пътища и вероятности нагоре-надолу по кожата ти, преди да се съсредоточи. Пръсти, които ще се впият в основите на косата ми, за да я разрошат изначално, за да насочват и учестено дишане като музикален фон за прелюдия към предстоящия танц на плътта.
Ти си това, което ядеш. Солено-тръпчив с лека горчива нотка, когато преглъщам. Консистенция като нищо друго на света. Карамелен сироп е най-близкото, което ми идва наум, но дори той не описва усещането изцяло, когато го прехвърлям из устата си омотавайки език. Замислям се за простотата на действието, необходимостта да познавам този аромат. Обичам да вкусвам всичките му варианти. Чист рано сутрин, уморен късно вечер, омесен с лепкавостта на тълпата от любимия ми клуб. С мен, без мен, със следите от червилото ми.
Предпочитания. Вкусове. Гледни точки. Разминаваме се, за да се пресрещнем в тъмното. А после ще прегърнем другиго, но няма да е същото, нали?
