Един мъж никога няма да забрави жената, която не е можел да има, а е желае страстно. В последно време няколко недовършени истории от миналото ми надигнаха глава. Това са мъже, които аз съм желала, знаейки че те не са безразлични към мен. Както съм казвала, много по-лесно е да накараш един мъж да си мисли за теб сутрин под душа, отколкото да предприеме каквито и да било действия, за да осъществи фантазиите си. Но това все пак си остава сравнително безобидно. Даже обичам да подтиквам мислите на някой мъж, който се е уплашил да ме има, до границата на полудата. А това е толкова лесно. Даже прозаично. Небрежно вметване колко е хубав новият ти лосион за тяло с ухание на сладък шоколад. Невинен въпрос дали да не си обуеш високите ботуши с токчетата. Или пък дали не е прекалено студено за къса поличка. Знам примерите може да не са най - находчивите на света, но както отбелязах, ти вече си във фантазиите му. Повече не е и необходимо.
Какво правим обаче, когато въпросният господин реши, че не му стигат само фантазиите? Той е част от миналото ти. Вече си продължила, открила си принца (поне за момента). А миналото идва и те дърпа за опашката. Мозъка ти се обърква, а тялото ти още помни как е потръпвало от всяко негово докосване. Съсредоточи се. Ти не го искаш или поне не сега. Това е желание от миналото. Призрака на изпуснатите шансове. Имагинерният свят на "а можеше да бъде" не съществува. Не трябва да си разваляш сегашното щастие заради несигурни мъже от миналото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ами ти? какво мислиш?