Отдалечавам се

Отдалечавам се. Сама от себе си. От семейството си, от приятелите си, от скъпите за мен хора. Започна като доброволен акт на себеосъзнаване, решение взето с цел да получа повече свобода на действие, да стигна до важни филосовски изводи, да отговоря сама на въпросите си... само дето отговорите започват да не ми допадат.

Но ето ме тук. Сама и далеч от родината. Далеч от брат ми. Далеч от онзи, който държи сърцето ми в ръцете си и сякаш всеки миг ще го остави да падне и да се счупи на пода. Не ми е по-добре, но не ми е и по-зле. Някакси индиферентно.

Какво правим, когато усещаме как парченце от душата ни загива? Има ли начин да съживиш емоцията си и да си осигуриш вяра в нещо невъзможно? Когато мирисът на любимия ти мъж започне да изчезва от теб, от вещите ти, от дрехите ти, разбираш, че както винаги разстоянието има значение. Започваш да се чувстваш като натрапник в личното му пространство, защото искаш всяка вечер да се чуеш с него, а отговорите стават все по-унили, по-кратки, по-отнесени. В един момент вече дори едно "обичам те" звучи фалшиво. Това може да не стане изведнъж, но винаги се появява съмнението. Вярваш ли на собствените си обещания? А на неговите? Как да си с някого от хиляди километри разстояние? Би ли отишла при него? А той би ли дошъл?

Оглеждам се. Не съм много вървежна тук, но и не искам. Искам си него. Толкова много, че настръхвам като го чуя по телефона. Правя всичко да съм красива, такава каквато той иска. Макар че няма да е и тази вечер, когато ще ме докосне. Казвам си, че все пак съм неговото момиче. А той понякога е толкова мил, че се учудвам как може да съществува такъв мъж на тази Земя, при това българин.

Мъчно ми е. Много. Така както само на една жена може да и бъде тъжно за нещо така ефимерно като любовта.

Не показвайте колко много обичате... оставете малко и за себе си. Накрая, когато в леглото сте сами.

My bed is frozen
Frozen I am alone
Alone in the cold
Cold in the dark
Dark in my soul
Soulmate I miss you
You always bring a smile
Smile that make my bed warmer
Warmer thoughts
Thoughts of you
You only could make my icy bed
Bed of flowers with the rays from your heart

photo and poem: *tattoodanieldavid

"Хвани си батко да ти е сладко" ... или пък

     Мислех си, че не трябва да си изграждам стереотипи особено във взаимоотношенията мъж-жена, но този случай е толкова показателен, че не можах да се въздържа. В случая е по-скоро мъж - хлапачка. Наскоро имах възможността да наблюдавам нещо много интересно за мен и някак тривиално в същността си.

 Никога не съм била този тертип момиче и когато се натъкнах на такова ми беше много интересно да го наблюдавам. Тя тинейджърка, гимназистка на не повече от 17-18. Безспорно очарователна, пленява мъжкото внимание и го знае. Леко детска, леко несериозна, съвсем неусетно флиртуваща. Всички нейни връстници - запленени. Самата тя се радва на това внимание и го използва. Къде осъзнато, къде не. Всички отиват където тя иска и правят каквото на нея й харесва. Запленява някой, постига това, което иска и вече се държи все едно са само бегли познати. Никак не го харесвам аз това отношение и после защо жените били лоши.

 А сега да се спра на мъжа. Как ли трябва да е този мъж, който е успял да я задържи. Без съмнение някой вече опитен и знаещ правилата на играта. И ето тя се появява с един към 30 годишен господин. Добро тяло, баровско излъчване, но от километри му личи, че въобще не се котира между по - зрелите жени. Вече е на 30, а не вдъхва усещане за стабилност, бързия оглед показва, че не и особено богат. Съмнявам се някоя госпожица с повече опит да му обърне много внимание особено жена над 25, каквато принципно отива на някой на 30. Господинът вече не се котира толкова добре, както като преди едва 3-4 години и разбира се прави най - логичното нещо: хваща си някоя хубавичка хлапачка, която да го гледа в очите и да смята, че той е най - великия.

 Много ми е интересно докога господинът ще се кичи с еуфоричния си ореол в очите на гимназистката и дали някога тя ще успее да го види по начина, който го видях аз. Самото ми наблюдение го извърших само за два дни и не знам дали направените изводи са верни, но някак си стереотипът в цялата ситуация прекалено много се набиваше на очи.

снимка: Kiciul

Лабиринтът на Пан

Очаквай неочакваното... винаги много съм се смяла на тази реплика. Но ето, че животът с неговото особенно силно чувство за ирония, наистина ме изненада този път. Какво правим, когато игрите, които обичаме да играем, излязат извън контрол? Къде се озоваваме, щом властта се окаже в ръцете на някой друг и той има пълното намерение да я използва до край? Защо сладката агония да си зависим на някого е наркотик, на който и силният не може да откаже?

Не съм имала очаквания, иска ми се да мога да ги формулирам, бих била щастлива, ако поне един път съм напълно наясно накъде отивам. Влак без посока и цел с егоцентричен машинист, на когото релсите вече са му тясни. Това съм аз.

Усещам се по наклонената плоскост на емоциите, които бушуват под спокойната повърхност, и ми се иска в тези особенно хладни и дъждовни дни да постоя както преди над чашата чай и да помисля над ставащото. Цинизмът ми се изчерпва малко по малко и оголва душата ми. Някои го наричат страх от обвързване. Аз казвам, че съм обвързана, но не и завързана. Ако стоя кротко, то е по мое желание. Вярността ми не може да се измери в погледи. Докосванията не са гаранция. Дъхът по врата ти може да е измамен...и последното, което ще получиш от мен. Може никога да не ти го кажа, но да си целият свят за мен. Думите ни оплитат. Телата ни ни предават. Жестовете издават.

Какво правим, когато усетим, че краката ни омекват, щом очите ни се срещат? 

Създаваме си трайни илюзии...които всеки път се разпадат. Безусловно. Безкомпромисно. Безследно.

снимка: ~creatyves

Откачам, закачам те ...

 И ето дойде един от онези моменти за пореден път. Отново откачих по онзи палаво провокативен начин. Ходя по улиците и около мен се разхождат навсякъде само широки гърбове, здрави ръце и коремни плочки. Ужасно е. Флиртува ми се, закача ми се, правят ми се глупости. А довечера излизам въпреки изпита утре. Опитах се да го избегна, но няма начин, обстоятелствата са се наговорили против мен. Очичките ми шарят наоколо и скачат от един апетитен субект на друг. За по сигурно ще си взема живата съвест с мен, пък дано ме опази. Но като я знам каква е по-скоро ще каже "хайде давай, какво толкова?". 

 Познавам се. Знам го това усещане и последствията от него. Появи ли се и почват да стават разни неща - приятни, но не и за разказване. Това чувство ме променя цялата. Трудно биха ме познали. Погледа ми - очи на пантера, жестовете - грациозни като газела, гласът - кадифено галещ. Аз ще седя като сочен плод приканващ да го откъснеш и приближиш ли се ще е късно. Вече ще си в паднал в примката на обаянието ми. Гласът ми ще те омагьоса с онзи тембър, който кара нещо вътре в теб да се събуди и да иска още. Движенията на устните ми ще хипнотизират погледа ти. Леките докосвания ще носят тръпки на наслада по кожата ти. А ако нямаш смелост да се приближиш, аз ще танцувам така, че да стана въплъщение на желанията ти. Всяко мое движение, всяка извивка ще пленява погледа ти. Цяла вечер ще гледаш само мен и ще съжаляваш, че не си се престрашил...

снимка: rozowa-orbitka

За най-големият клюкар, който познавам

Това е пост за един от най-големите клюкари, които съществуват на този свят. Пиша я с удивление и всеки път се очудвам какво можеш да научиш за хората от него. И как. И защо. 

Светът е взаимообвързан и всичко е омесено като в дълбока купа спагети. А в малък град като София, хората с общи интереси се намират какато краставите магарета. Където съм аз, там си и ти. Който познавам аз, познаваш и ти. Понякога повече, понякога по-малко. Но винаги достатъчно.

Какъвто и въпрос да имаш, той знае отговора. Имаш нужда от компания за самотните си нощи-тя също е там. Не искаш нищо сериозно, просто да плакнеш очи? Няма страшно и за това сме се погрижили...

Как знаеш коя е последната изгора на далечния си 10-ти братовчед, който не познаваш лично, но пък какво от това?

Защо са всички будни? А защо спят точно, когато ти се иска да си приказваш с някого?

Как разбираш, че една от приятелките ти е починала? И от какво? И защо?

Как научаваш за сватбата на пича, който си си харесала и, който е бил небрежно зает до този момент? И който всъщност не познаваш? Поне не в класическия смисъл на думата...

Как те зарязват? А как ти казват, че те обичат?

От къде знаеш какво и къде ще правят всичките ти приятели в близките два месеца?

Защо си научил пикантни подробности за поредното парти без да си бил там? И коментирането е на една стъпка: Enter...

Къде можеш да псуваш на всеослушание и това да бъде възприето като положителен акт?

Как си наясно с кого ходи бившата/бившият, че даже имаш пълен достъп до снимките му, информацията му и познатите му? Общите познати не са изключение. 

Защо при една по-предизвикателна профилна снимка всеки ще те добави без да пита? А и да пита пак е без полза. Репликата: Срещнахме се в един клуб е общовалидното извинение.

Кой, кого, какво...и по-интересното е, че ти е любопитно да слушаш всеки път.

снимка: Marciedip

Хубавите мъже са два вида: заети и ... обратни

Отивам на парти. Чакам го от около месец това точно определено събитие. Ще се събираме с приятели в едно от най-яките места, което знам в България. Частен дом. Само за най-близки хора на живущите там. Всички се познаваме, няма как. Все пак сме една компания, малко или много. 

Обикновенно стоя в някой ъгъл и се наслаждавам на чаша хубав коктейл докато изучавам последните попълнения в прекрасната библиотека на собственика. Така сторих и този път и докато се въргалях по перфектния дъбов паркет установих, че срещу мен има двама мъже. Не какви да е мъже. Бяха пичове. Направиха ми добро впечатление още в началото, заради фактът, че с тях стана приятен, смислен и небрежен разговор. Те стояха твърде близо един до друг. Загледах ги без особен срам. В този момент отбелязах как единия връзва кеца на другия и пръстите им се докоснаха. 

Хммм- прозвуча нотката на съмнението в мен. Ясна била тя работата. Тия двамцата всъщност са двойка! Не се очудих твърде много. Някак нещо дълбоко в мен знаеше така или иначе.Бяха твърде симпатични и привлекателни, за да са сами, а държанието им бе на хора, които умеят да се забавляват. Ако има нещо, за което съм твърдо убедена относно гейовете (или хомосексуалните за по-придирчивите), е това, че умеят да се забавляват отлично и не ги е срам да го правят. А това е положителна черта, нали?

Напред и нагоре момчета! Очевидно някои мъже са по-успешни жени в днешно време, а на мен ми остава само да се усмихвам над сутрешната ми чаша чай...

снимка: macenphotos

Докосване

Колко пъти вече те сънувам.
Сънувам ръцете ти, прегръдките ти, допира ти.
Заспивам и съня ми донася така бленуването докосване.
Дъха ти по кожата ми.
Топлината на тялото ти.
Сънувам ласките ти.
А има толкова време, докато тези сънища станат реалност.
Съмнения ме раздират.
Крия те вътре в мен.
Искам да повярвам в съня, бляна, приказката.
Страх ме е. 
Искам те.
Чакам те.

снимка: LonelyPeriot