Разплитам косите си от впитите ти пръсти. Тези кичури мед примесени с шоколадови отенъци не са твои. Бяха ти дадени само назаем.
Измъквам се тихо от постелята ти. Никога не съм харесвала бродирани чаршафи, а тези тук миришат на двама ни, което ме дразни необяснимо.
Не мога да достигна до бельото, което е захвърлено чак на перваза на прозореца. Пада се от твоята страна на леглото. По-добре да не те будя и да си спестим плоския разговор, който неизбежно ще последва. Ще преживея и тези бикини.
Пестеливи движения. Чувам равномерното ти дишане.
Часовник, халка, обици.
Изтриване на телефона ми от твоя.
Ляв чорап. Прибирам го в чантата. Десният го скъса снощи със зъби. Пореден петдесетлевов чифт за боклука. Чудя се защо винаги става така, но уви. Въздъхвам.
Превъртам ключа.
Добро утро за съседката отсреща.
Сбогом на теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ами ти? какво мислиш?