Здравей, красавице!
Обиждаш ме с негативизма си. Омръзнало ми е да слушам постоянното ти мрънкане. Ако обичаш глътни обратно всичките си "не"-та и поне веднъж се опитай да си нещо повече.
Застоялост. Не мога да те понасям.
Всяка нощ отделям обвивките на слоевете си. Обелвам душата си и поемам дълбоко дъх. Задържам го до изгарящо бяло и лежа там в тъмното. Уморена съм от тази година. Някои дни не ми се иска да се събуждам, но уви това е неизбежно. Отварям очи и фокусирам в неравното бяло на тавана. Болката се врязва право в нерва отляво и ме поглъща.
Разпадам се, прекрасна.
Медикаментите си ги пия по схема, но депресията неусетно се завръща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ами ти? какво мислиш?