3.05.2010 г.

Да, да, да ... не, не, не... Голямото Разочарование (част 5)

Добър Ден, Дами и Господа!
Днес смятам да споделя превратния момент в отношенията мъж-жена. Наричам го Голямото Разочарование. Сега е редно да си призная, че и аз си имам едно такова скелетче в гардероба и гледам много-много да не го вадя от там. Но съм забелязала, че всеки човек стига до тази среща и на всеки се налага да се сглобява след това. Дали е излизане и шляене по магазините или  пиене на бира и мачове, лекуването на това състояние обикновенно е процес от няколко дни до 4-5 месеца.
Та как протече моята версия. Аз на 20, а той господин Перфектен. Той е висок, добре сложен, има собствено жилище и добре платена работа, която обожава, спортува, обича качественото кино и театър, твърди, че е сериозен. Вярвам му. Погледът му е отнесен нанякъде. Това някъде не съм аз. Не пуши и не пие. Здрав е за трима. Когато ме прегърне, изчезвам. Създава сигурност. Предлага подходящо количество романтика, знае как да ме глези и ми обръща внимание наистина. Точен слушател, интересен събеседник и заразителен смях. Аз си мисля, че такива хора не съществуват. В последствие се оказах напълно права. 
Всичко беше прекрасно до един момент, когато всъщност и двамата си позволихме да извадим части от "истинските" си личности. Аз постоянно по концерти и партита, все навън, размъкната и несериозна, артистична натура, за която е по-важно да кибичи на някоя пейка с приятели, от колкото да виси по ресторанти...и той винаги костюмиран и строг, никога свободен, тотално незаинтересуван от хората и абсолютно посветен на работата си. Някой ще каже, че сама съм си виновна. Повечето ми познати твърдяха, че си отиваме. Не бяха прави... 
Ако има някакъв извод от голямото ми разочарование, то това е, че не винаги обществено възприетия модел на щастието работи за отделния индивид. Между другото аз също го разочаровах, което доказва, че щом има емоция, нещата не преминават цивилизовано. Никога. По никакъв начин.

снимка: DarkAlaria69