21.12.2016 г.

Другото бедеще

 Днес плаках. Оплаках другото бъдеще, което така и няма да се случи. Съдбата отново ми се изсмя на плановете и за пореден път ми доказа, че е абсолютно безсмислено да правя такива.
 Пратих писмото, с което декларирам отказа си от това, за което мечтаех последните две години. Мъжете в живота ми се сменяха, но този план винаги седеше там, като спасителна лодка, която може и да не ти потрябва, но е успокояващо да я имаш. Днес я разбих окончателно  на парчета и я хвърлих в огъня, който се надявам да подхрани новата любов в живота ми. Ще следвам чужд план за момента. Така или иначе моите неизменно се провалят. Ще тръгна по обществено приетите пътеки и ще се опитам да подтисна това желание да избягам надалеч и да живея онова другото бъдеще. 
 Сигурно можеше и да не стане така, ако отново като пълна тъпачка не бях обвързала плана си с мъжа в моя живот в онзи момент. Той се отказа от мен, защото не може да бъде щастлив. Аз пък се отказах да поживея в далечно красиво място и да науча много нови и интересни неща, защото може би бих могла да бъда щастлива с това, което имам тук и сега. Разбира се, като типична глупава жена, която обича да повтаря грешките се по хиляда пъти, отново причината е мъж. Мил, добър, красив, харесван от всички и твърдящ, че ме обожава и съм всичко, за което е мечтал, но все пак мъж. Проблемът е, че и други лесно са ме мечтали, но някак не се справят с релното ми аз. Този за сега се представя най-добре от всички и дано, за пръв път в живота ми, всичко се подреди добре за мен в любовта. Все пак изгорих спасителната си лодка за него.