21.06.2010 г.

Откачам, закачам те ...

 И ето дойде един от онези моменти за пореден път. Отново откачих по онзи палаво провокативен начин. Ходя по улиците и около мен се разхождат навсякъде само широки гърбове, здрави ръце и коремни плочки. Ужасно е. Флиртува ми се, закача ми се, правят ми се глупости. А довечера излизам въпреки изпита утре. Опитах се да го избегна, но няма начин, обстоятелствата са се наговорили против мен. Очичките ми шарят наоколо и скачат от един апетитен субект на друг. За по сигурно ще си взема живата съвест с мен, пък дано ме опази. Но като я знам каква е по-скоро ще каже "хайде давай, какво толкова?". 
 Познавам се. Знам го това усещане и последствията от него. Появи ли се и почват да стават разни неща - приятни, но не и за разказване. Това чувство ме променя цялата. Трудно биха ме познали. Погледа ми - очи на пантера, жестовете - грациозни като газела, гласът - кадифено галещ. Аз ще седя като сочен плод приканващ да го откъснеш и приближиш ли се ще е късно. Вече ще си в паднал в примката на обаянието ми. Гласът ми ще те омагьоса с онзи тембър, който кара нещо вътре в теб да се събуди и да иска още. Движенията на устните ми ще хипнотизират погледа ти. Леките докосвания ще носят тръпки на наслада по кожата ти. А ако нямаш смелост да се приближиш, аз ще танцувам така, че да стана въплъщение на желанията ти. Всяко мое движение, всяка извивка ще пленява погледа ти. Цяла вечер ще гледаш само мен и ще съжаляваш, че не си се престрашил...

снимка: rozowa-orbitka

За най-големият клюкар, който познавам

Това е пост за един от най-големите клюкари, които съществуват на този свят. Пиша я с удивление и всеки път се очудвам какво можеш да научиш за хората от него. И как. И защо. 
Светът е взаимообвързан и всичко е омесено като в дълбока купа спагети. А в малък град като София, хората с общи интереси се намират какато краставите магарета. Където съм аз, там си и ти. Който познавам аз, познаваш и ти. Понякога повече, понякога по-малко. Но винаги достатъчно.
Какъвто и въпрос да имаш, той знае отговора. Имаш нужда от компания за самотните си нощи-тя също е там. Не искаш нищо сериозно, просто да плакнеш очи? Няма страшно и за това сме се погрижили...

Как знаеш коя е последната изгора на далечния си 10-ти братовчед, който не познаваш лично, но пък какво от това?

Защо са всички будни? А защо спят точно, когато ти се иска да си приказваш с някого?

Как разбираш, че една от приятелките ти е починала? И от какво? И защо?

Как научаваш за сватбата на пича, който си си харесала и, който е бил небрежно зает до този момент? И който всъщност не познаваш? Поне не в класическия смисъл на думата...

Как те зарязват? А как ти казват, че те обичат?

От къде знаеш какво и къде ще правят всичките ти приятели в близките два месеца?

Защо си научил пикантни подробности за поредното парти без да си бил там? И коментирането е на една стъпка: Enter...

Къде можеш да псуваш на всеослушание и това да бъде възприето като положителен акт?

Как си наясно с кого ходи бившата/бившият, че даже имаш пълен достъп до снимките му, информацията му и познатите му? Общите познати не са изключение. 

Защо при една по-предизвикателна профилна снимка всеки ще те добави без да пита? А и да пита пак е без полза. Репликата: Срещнахме се в един клуб е общовалидното извинение.

Кой, кого, какво...и по-интересното е, че ти е любопитно да слушаш всеки път.

снимка: Marciedip



20.06.2010 г.

Хубавите мъже са два вида: заети и ... обратни

Отивам на парти. Чакам го от около месец това точно определено събитие. Ще се събираме с приятели в едно от най-яките места, което знам в България. Частен дом. Само за най-близки хора на живущите там. Всички се познаваме, няма как. Все пак сме една компания, малко или много. 
Обикновенно стоя в някой ъгъл и се наслаждавам на чаша хубав коктейл докато изучавам последните попълнения в прекрасната библиотека на собственика. Така сторих и този път и докато се въргалях по перфектния дъбов паркет установих, че срещу мен има двама мъже. Не какви да е мъже. Бяха пичове. Направиха ми добро впечатление още в началото, заради фактът, че с тях стана приятен, смислен и небрежен разговор. Те стояха твърде близо един до друг. Загледах ги без особен срам. В този момент отбелязах как единия връзва кеца на другия и пръстите им се докоснаха. 
Хммм- прозвуча нотката на съмнението в мен. Ясна била тя работата. Тия двамцата всъщност са двойка! Не се очудих твърде много. Някак нещо дълбоко в мен знаеше така или иначе.Бяха твърде симпатични и привлекателни, за да са сами, а държанието им бе на хора, които умеят да се забавляват. Ако има нещо, за което съм твърдо убедена относно гейовете (или хомосексуалните за по-придирчивите), е това, че умеят да се забавляват отлично и не ги е срам да го правят. А това е положителна черта, нали?
Напред и нагоре момчета! Очевидно някои мъже са по-успешни жени в днешно време, а на мен ми остава само да се усмихвам над сутрешната ми чаша чай...

снимка: macenphotos