21.06.2010 г.

Откачам, закачам те ...

 И ето дойде един от онези моменти за пореден път. Отново откачих по онзи палаво провокативен начин. Ходя по улиците и около мен се разхождат навсякъде само широки гърбове, здрави ръце и коремни плочки. Ужасно е. Флиртува ми се, закача ми се, правят ми се глупости. А довечера излизам въпреки изпита утре. Опитах се да го избегна, но няма начин, обстоятелствата са се наговорили против мен. Очичките ми шарят наоколо и скачат от един апетитен субект на друг. За по сигурно ще си взема живата съвест с мен, пък дано ме опази. Но като я знам каква е по-скоро ще каже "хайде давай, какво толкова?". 
 Познавам се. Знам го това усещане и последствията от него. Появи ли се и почват да стават разни неща - приятни, но не и за разказване. Това чувство ме променя цялата. Трудно биха ме познали. Погледа ми - очи на пантера, жестовете - грациозни като газела, гласът - кадифено галещ. Аз ще седя като сочен плод приканващ да го откъснеш и приближиш ли се ще е късно. Вече ще си в паднал в примката на обаянието ми. Гласът ми ще те омагьоса с онзи тембър, който кара нещо вътре в теб да се събуди и да иска още. Движенията на устните ми ще хипнотизират погледа ти. Леките докосвания ще носят тръпки на наслада по кожата ти. А ако нямаш смелост да се приближиш, аз ще танцувам така, че да стана въплъщение на желанията ти. Всяко мое движение, всяка извивка ще пленява погледа ти. Цяла вечер ще гледаш само мен и ще съжаляваш, че не си се престрашил...

снимка: rozowa-orbitka

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?