 |
| снимка: kosmodisk |
Винаги съм имала много образно съзнание. Чета книга и сякаш тя тече като филм пред очите ми. Не виждам текста, а сменящи се картини. Но тази вечер образа беше размит, непостоянен. Страница след страница една и съща картина премигваше, отпечатвайки се в ретината ми.
Ръцете му. Гръбнакът ми. Пръстите му впили се в извивката на гърба ми. Притискащи с такава точност центровете на удоволствието по гръбнака ми, оставяйки ме безсилна в обятията му. Лекият натиск плъзващ се надолу към кръста ми и дланите му перфектно пасващи на талията ми. "Винаги съм обичал да те прегръщам. Така се чувствам толкова пълен." Цялост. Завършеност. Пълно отдаване. Без шанс за възражние. Това усещах и аз в прегръдките му. Светът се размиваше и оставаше само това божествено докосване. Дълго се борих против това му надмощие, но така и не успях да го победя. Допирът му смазваше всякаква съпротива. Но защо пак се връщам към спомена, защо отново усещам как кожата ми копнее за това сливане. Дланите му върху нежната крива на гръбнака ми - усещане, което никой не би могъл да повтори.
