30.12.2013 г.

Познай дали

by laura-makabresku
Моя, шепти гласът му в тъмното. Една лампичка присветва едва в съзнанието ми. 
Не бях ли нечия друга преди време?
Не бях ли себе си?

Забравила съм как да пиша. Прости ми за недоизречените мисли. Поетите пишат красиво, едва когато умират. А разговорите са излишни. Не съм дете да мечтая за одобрение и подаръци. Не съм себе си, за да се обичам както преди. 

Днес се завръщам сама към голотата си. 
Към розовееща ми след къпане кожа, което не е нужно да бъде докосвана от чужди ръце, за да съм щастлива. Завръщам се към трапчинките и белезите ми, към рижавата ми грива и към бемките. Опознавам наново дългите си бедра, извивките и сгъвките на колената си.

И се опитвам да се обичам всеки ден повече. 

Напомням си, че за мен краят е окончателен. Аз си тръгвам и изгарям всички мостове назад. Нищо, че понякога лисичото ми любопитство ме кара да разглеждам профила ти. Нищо, че понякога се връщам към тогава, когато... Нищо, че още нося снимката ти в портмонето си след толкова години.

Познай дали не е време да започнем на чисто...








28.12.2013 г.

Аз май...

автор: krawuzi
"...ти май обичаш да доминираш..."
Това бяха вълшебните думички отключващи спомена. 
 А беше толкова отдавна... онова особено чувство, което ме погъделичка някъде под небцето. Огледах се бързо наоколо - нямаше нищо подходящо. Изведнъж съзрях дръжката на кожената ми чантичка. Беше достатъчно дълга, а и можеше да се откачи лесно. Взех я и с едно движение прикрепих ръцете му към рамката на леглото... вече беше изцяло мой и можех да си поиграя с него както аз си знам. Стоновете ми сигурно са се чували на целия етаж, но не ми пукаше. Оставих го тотално изцеден и усетих някакво задоволство да се прокрадва в усмивката ми.
...и да, май обичам да доминирам...

17.07.2013 г.

Понякога

photo: Mirabel
Понякога всяка жена има нужда да е котка.
Да я боготворят понеже е изящна.
Единственото, което се изисква от нея, е да е доволна.
И да мърка ...