2.01.2014 г.

2014


Чакам

... този път да ме изненадаш.
... да намеря сили.
... да се загубя в ръцете ти.
... да лежа разпиляна на пода.

Искам:

Да открия отново теб.
Да пием червено вино на слънчева тераса в Балкана.
Да ми кажеш, че ме обичаш и да разцелуваш клепачите ми.

Знам, че

няма да е лесно
няма да ти простя никога
няма да ме забравиш
няма да танцуваме повече бавно и да се целуваме под дъжда.

Мога само да се надявам.

30.12.2013 г.

Познай дали

by laura-makabresku
Моя, шепти гласът му в тъмното. Една лампичка присветва едва в съзнанието ми. 
Не бях ли нечия друга преди време?
Не бях ли себе си?

Забравила съм как да пиша. Прости ми за недоизречените мисли. Поетите пишат красиво, едва когато умират. А разговорите са излишни. Не съм дете да мечтая за одобрение и подаръци. Не съм себе си, за да се обичам както преди. 

Днес се завръщам сама към голотата си. 
Към розовееща ми след къпане кожа, което не е нужно да бъде докосвана от чужди ръце, за да съм щастлива. Завръщам се към трапчинките и белезите ми, към рижавата ми грива и към бемките. Опознавам наново дългите си бедра, извивките и сгъвките на колената си.

И се опитвам да се обичам всеки ден повече. 

Напомням си, че за мен краят е окончателен. Аз си тръгвам и изгарям всички мостове назад. Нищо, че понякога лисичото ми любопитство ме кара да разглеждам профила ти. Нищо, че понякога се връщам към тогава, когато... Нищо, че още нося снимката ти в портмонето си след толкова години.

Познай дали не е време да започнем на чисто...