13.03.2012 г.

Утринни лъчи

снимка: stashion
 Нежната омая на съня: всичко е меко, топло и спокойно. В розовата мъгла се появява едно леко усещане - почти недоловимо докосване, после следващо - поредица от приласкавания. Несъзнателно се обръщаш към тях, както цвете протяга венчелистчетата си към светлината. Сънени целувки се отправят към невидими устни. Мекотата на допира. Потъваш в тактилните усещания. Всичко е само пух и памук. Не можеш да различиш съня от действителността. Едва отваряш още слепнали клепки и там между заслепяващите утринни лъчи те посреща влюбеният поглед на любимия. Той отново се навежда към теб и целува жадните ти устни. Притваряш очи и проследяваш с всеки нерв по кожата си ръката му, която се спуска плавно към кръста ти и нежно те придърпва към себе си. Изцяло подвластно на допира, тялото ти се подчинява на желанията му. Усещаш косата му между пръстите си. Ръката ти бавно слиза по гръбначния му стълб, опипвайки всеки прешлен по пътя. Целувките са пълни със сладост, а телата ви започват да се движат под звуците на туптенето на собствените ви сърца. Започва бавен танц в идеален синхрон, а слънчевите лъчи са вашите прожектори. Белите чаршафи се увиват около краката ти с грацията на рокля люшнала се под такта на невидим валс. Сън и реалност се сливат в едно. Съществува само докосването. 
 Усмивката се разлива по лицето ти и вече си готова за закуска. Най-сладкото събуждане, което е способен светът да ти предложи - някъде там между страната на сънищата и утринните лъчи...