17.09.2014 г.

Give me more

Да, бейби.

Пристъпих на прага ти онзи петък, когато бе толкова студено, че ръцете ми посиняха от чакане. Белегът от изгореното, лично твое дело, бе станал черен. Съседът ме пусна във входа от съжаление. Можех да прочета съмнението по лицето му.
Ти не отвори вратата бързо за пореден път. Батерията на телефона ми издъхваше неизбежно, а улицата  утихна. Ветровете трупаха купчинки шума в ъглите.
Помня, че седнах на бордюра и си запалих цигара. Не ми се тръгваше, исках си дозата от теб за тази седмица. Нямаше да дойдеш долу, бях наясно, че пак си с някоя девойка, наум си пожелах този път да не е малолетна и да излезе през задния вход. Роклята ми едва покриваше бедрата и залепна по настръхналото ми тяло като втора кожа. Бях красива, знаеш ли?
Ти си юлско копеле и си падаш по статистиката. Обичаш да анализираш хората, света и всичко останало. Спомням си, че въведе бившата в дебрите на мазохизма в така ранна за това възраст. Нещата не те свършваха добре, винаги имащ нужда от свръх стимулация. После срещна мен и намери себе си.

Мисля си, дали някога ти казах, че живеенето в хард-кор порно по цяло денонощие и тройките с леко кльощави девойки не ме възбуждат. Нито пък теб, а желанието ми за още затихваше с всяка изпълнена фантазия.
Изгасих цигарата и я запратих в канала. Пригладих косите си, твоето привличане към кабаретни брюнетки е нещо, на което можех да разчитам. Време беше да си поговорим.

Приготви си играчките, dear.

Джакпот

 "Гърдите ти са прекрасни и нищо друго няма значение. Светът е прекрасен, защото тях ги има."

 Пиянско поклащане и усмивка със замъглен поглед. Че какво друго би имало значение? Мина цяла година, в която ме преследваше, но чак сега ми стана достатъчно скучно, за да ти обърна внимание. Сам не можа да повярваш на късмета си. А и съдейки по изненаданите физиономии наоколо, не само ти. Тя, с мъж? Какво стана със смуглата красавица, с която вплитаха телата си в танц все едно никой друг не съществува, сякаш няма чужди очи и сластни помисли. 

 Да, ти си прасе като се напиеш, но не мога да не отбележа постоянството ти. Трезвен даже ми се стори симпатичен, но ти отне едно пълно прехвърляне на календара, за да осъзнаеш, че пиянската смелост не ти е добър съветник. Та той ти даде сили за откровението как би ме чукал като животно. Какво да ти кажа миличък, това би го сторил и всеки един от наблюдателите ни, но дали би имал този късмет? Пък и винаги съм имала слабост към широки рамене и плътни устни, а при теб те се съчетаваха добре в начина, по който се целуваш. Жалко само, че в опита си да ме напиеш, не можеш вече да се държиш на краката си. А това е изживяване, което трябва да поемеш с цялото си същество, с всичките си сетива. Споменът за мен остава, макар понякога да не желая да е така. 

  Наслади се на късмета си, но ми спести разсъжденията за улегнал живот. Carpe diem му е майката и ти изтегли джакпота тази вечер. Жалко, че не успя да осребриш чека. 

  Нищо, мен все още ме чака смуглата красавица ...

От-белязани

Всички умират. Само някои го правят по-успешно.

Линейката вие. Светът се свива пред очите ми в точка, чернотата ме обгръща нежно. Ръце ме носят в посока неизвестна, далеч от обърканите писъци на човеците, които се впиват в "аз"-а ми.

Спрете, глупци! От вас бягам!

Чаршафите са бели. Глупаво е да си прережеш вените в час по биология. Учителката е параноична при вида на кръвта. Полуразпадът на душата ми е в тон с гробовното мълчание на околните. Нямам какво да ви кажа. Никога не е имало.
Черупката ми се изпразва от смисъл. Ти физически. Този път прекрачих границата. Смешно е. Толкова пъти не ми стискаше докрай, толкова опити бяха напразни, а ето, сега просто се случи.

Поколение белязано от загуби. Това сме ние, приятелю. Загуба на илюзии, на планове, на амбиция. Загуба на личност, на емоция, на психика.

Загуба на интерес.

Тръбичките в ръцете ми вливат червено в монохромното ми тяло. Ти ми се смееше, помня. Виждам престорените ти белези. Никой от нас не се хвалеше със своите. Афиширай различието си, почеши егото. Мисля да те пропусна.

Неудобно е да наблюдаваш умиращ човек. Неуравновесеност чака в сенките под очите.

Гледайте ме! Придърпвате ръкавите си надолу, присвивате очи в спомени и се оставяте на депресията да ви прибере обратно в лоното си.

Този път без мен.

16.09.2014 г.

Lady, may I?

Скъпа, искам да те чукам...

Искам да опитам дълбините ти, да се заровя в тях до край, да те разтворя до пределите на бедрата ти. Пръстите ми ще се впиват в тях до синьо. Искам да те боли, така както мен ме боли от желание. Ти и твоите мръснишки танци, ти и влудяващата ме миризма, която мога да подуша през сините ти дънки, ти и зелените ти очи, които се разширяват до безкрайност, когато ме фокусират в тъмнината.
Мамка му, ще бъде грубо.
Ще викаш.
Ще те имам, с и без разрешение ти и не ми дреме за своенравното ти благоприличие. Не си послушна и го знаем от секундата, в която погледите ни се срещнаха в една права. Смееше ми се измежду огнено червените си кичури. Подмамваше ме както пламъците викат крехките нощни пеперуди, но мила моя, аз съм потоп и няма да ме удържиш.
Не обещавам, че ще ти хареса моето друго аз, захвърлило галантната усмивка и търпение.  Заслужаваш да те чакам повече. Вероятно също заслужаваш цветя и държане на ръце в парк. Някой друг би изминял цялата пътека с теб, но ние ще наваксваме после.
Евентуално.
Аз искам теб! Сега!!! Бъди само моя и ме накарай да ликувам.

Нощем

Отварям очи в тъмното,  за да те намеря заспал до мен кротко. Изгони демоните, които се спотайват зад слепоочията ми, и ми подари сън. Прокарвам ръка между плешките ти и влагата по кожата ти полепва по моята. Докосвам устните си и те вкусвам на връхчетата на пръстите си. Целувам остатъчната топлина.

Уморено ми е. Ужасно изтощено. Можеш ли да проумееш колко безсънни нощи съм прекарала чакайки те да нахлуеш в живота ми? Слънчев лъч спокойствие, което ме изоставя в кроткия си сън. Егоизмът в мен настоява да те събудя и да взема това, което претовареният ми мозък желае отчаяно.
Не смея да наруша щастието ти зад леко усмихнатата ти уста, надявам се сънуваш красота.

А аз тази вечер ще боря себе си сама.

14.09.2014 г.

А ти все още спиш

Разплитам косите си от впитите ти пръсти. Тези кичури мед примесени с шоколадови отенъци не са твои. Бяха ти дадени само назаем.
Измъквам се тихо от постелята ти. Никога не съм харесвала бродирани чаршафи, а тези тук миришат на двама ни, което ме дразни необяснимо.
Не мога да достигна до бельото, което е захвърлено чак на перваза на прозореца. Пада се от твоята страна на леглото. По-добре да не те будя и да си спестим плоския разговор, който неизбежно ще последва. Ще преживея и тези бикини.

Пестеливи движения. Чувам равномерното ти дишане.

Часовник, халка, обици.

Изтриване на телефона ми от твоя.

Ляв чорап. Прибирам го в чантата. Десният го скъса снощи със зъби. Пореден петдесетлевов чифт за боклука. Чудя се защо винаги става така, но уви. Въздъхвам.

Превъртам ключа.
Добро утро за съседката отсреща.
Сбогом на теб.