Отварям очи в тъмното, за да те намеря заспал до мен кротко. Изгони демоните, които се спотайват зад слепоочията ми, и ми подари сън. Прокарвам ръка между плешките ти и влагата по кожата ти полепва по моята. Докосвам устните си и те вкусвам на връхчетата на пръстите си. Целувам остатъчната топлина.
Уморено ми е. Ужасно изтощено. Можеш ли да проумееш колко безсънни нощи съм прекарала чакайки те да нахлуеш в живота ми? Слънчев лъч спокойствие, което ме изоставя в кроткия си сън. Егоизмът в мен настоява да те събудя и да взема това, което претовареният ми мозък желае отчаяно.
Не смея да наруша щастието ти зад леко усмихнатата ти уста, надявам се сънуваш красота.
А аз тази вечер ще боря себе си сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ами ти? какво мислиш?