17.09.2014 г.

Give me more

Да, бейби.

Пристъпих на прага ти онзи петък, когато бе толкова студено, че ръцете ми посиняха от чакане. Белегът от изгореното, лично твое дело, бе станал черен. Съседът ме пусна във входа от съжаление. Можех да прочета съмнението по лицето му.
Ти не отвори вратата бързо за пореден път. Батерията на телефона ми издъхваше неизбежно, а улицата  утихна. Ветровете трупаха купчинки шума в ъглите.
Помня, че седнах на бордюра и си запалих цигара. Не ми се тръгваше, исках си дозата от теб за тази седмица. Нямаше да дойдеш долу, бях наясно, че пак си с някоя девойка, наум си пожелах този път да не е малолетна и да излезе през задния вход. Роклята ми едва покриваше бедрата и залепна по настръхналото ми тяло като втора кожа. Бях красива, знаеш ли?
Ти си юлско копеле и си падаш по статистиката. Обичаш да анализираш хората, света и всичко останало. Спомням си, че въведе бившата в дебрите на мазохизма в така ранна за това възраст. Нещата не те свършваха добре, винаги имащ нужда от свръх стимулация. После срещна мен и намери себе си.

Мисля си, дали някога ти казах, че живеенето в хард-кор порно по цяло денонощие и тройките с леко кльощави девойки не ме възбуждат. Нито пък теб, а желанието ми за още затихваше с всяка изпълнена фантазия.
Изгасих цигарата и я запратих в канала. Пригладих косите си, твоето привличане към кабаретни брюнетки е нещо, на което можех да разчитам. Време беше да си поговорим.

Приготви си играчките, dear.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?