13.11.2014 г.

Счупената чиния

Бележка към себе си: "да не нося прилепнали дрехи на големи събирания".

Напоследък ми върви на танцьори. И ето гледам те как в опиянен захлас се въртиш в кръг около мен. Приликата с наперено петле е толкова очебийна, че чак ми става смешно. Знам, че не трябва да се закачаш в големи общи компании, но ми беше толкова скучно. Какво пък толкова, един танц няма да навреди. И така танц след танц, песен след песен и вече няколко часа се вихря в средата на ресторанта с особата ти. Забавно е. Интересно ми е. Закача ми се.

 Ала вече не ни гледат така радостно. Засичам неодобрителни погледи тук и там. На два пъти идват разни лелки да ти говорят, но на мен не ми се иска да спра. Явно и на теб. Искаш ме само за себе си и не те интересува нищо друго. Ето, обаче, тази госпожа се спира над теб. Говори ти дълго и проницателно. По езика на телата ви разбирам, че ти чете конско като на малко дете. А ти реагираш точно като такова и удряш по масата в знак на протест. Счупена чиния. Няколко червени точици по салфетката и съвета на старейшините те извежда навън да си избистриш главата на студа. Трябва да не забравям, че такива закачки мога да си позволя само сред непознати. Пък и кой ме би по главата да обличам това боди. Изнизах се мимоходом.

Беше ми приятно петле, дано да не съм предизвикала прекалено голям катарзис в теб. Не мисли, че не видях котешкият ти поглед още пролетта. А виното също помогна. То ни прави по-искрени към собствените си желания, макар и после да ни боли глава. Все пак любимият ми клюкарник ме уведоми за връзката ти, което означава, че всички усложнения са за твоя сметка. Писна ми да съм просто въплъщение на нечии желания. Това го умея перфектно. Вече е всичко или нищо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?