14.11.2014 г.

Come out come out, wherever you are

Здравей, красавице!

Обиждаш ме с негативизма си. Омръзнало ми е да слушам постоянното ти мрънкане. Ако обичаш глътни обратно всичките си "не"-та и поне веднъж  се опитай да си нещо повече.

Застоялост. Не мога да те понасям.

Всяка нощ отделям обвивките на слоевете си. Обелвам душата си и поемам дълбоко дъх. Задържам го до изгарящо бяло и лежа там в тъмното. Уморена съм от тази година. Някои дни не ми се иска да се събуждам, но уви това е неизбежно. Отварям очи и фокусирам в неравното бяло на тавана. Болката се врязва право в нерва отляво и ме поглъща.

Разпадам се, прекрасна.

Медикаментите си ги пия по схема, но депресията неусетно се завръща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?