Voulez-vous coucher avec moi?

 И така сега ще се спра на един доста прозаичен въпрос. Как да вкараме мъж в леглото си? 

 Общоприетото мнение е, че мъжете мислят, искат и целят само секс. От друга страна опита показва, че на мъжете им дай само да говорят за секс. На думи те са най добрите любовници на света и само да имат възможност още тук и сега ще те обладаят, както никой друг не би го направил. За съжаление това са само думи. Колкото и пъти да са ти казвали колко те желаят, в момента, в който им поискаш час и място или им дадеш зелена светлина и всичко пропада. Оказва се, че имат важна делова среща утре, много са уморени, имат съквартиранти, леглото им е тясно, болни са или ти си "прекалено добра" за тях. Невероятно, но факт, мъжете предпочитат да им откажеш, отколкото да преспят с някоя готина мадама. Отказа е толкова по-удобен. Не трябва да се доказват и достойнството им е запазено. "Виж ме аз какъв съм мъж, но мацката не се нави."

 Все пак не е невъзможно да се постигне докарването на симпатичния индивид в леглото ти. Първо в никакъв случай не трябва да му го кажеш в прав текст - това е по-лошо и от твърд отказ. Тогава не само, че няма да дойде, но и ще загубиш шанса за каквито и да било бъдещи възможности. Пък и нека си го кажем направо - дори жените имаме нужда понякога от неангажиращ секс, без обвързване или каквито и да е очаквания в последствие. Ти си го харесала сега и го искаш сега, после може въобще да не искаш да го видиш.  За това всичко е в момента. Трябва да направиш недвусмислен и твърд намек за желанията и намеренията си спрямо него. И повтарям - намек, не да си кажеш всичко направо. Той трябва да си мисли, че те е прелъстил, очаровал и завоювал. Всичко е въпрос на баланс даваш малко после леко се отдръпваш после пак малко настъпваш. Жертвата трябва да се почувства ловец. Дори за този метод не съм сигурна, че действа или просто попадам винаги на мухльовци.

снимка: FrauBelaFrainRod

Да, да, да ... не,не,не ... (част 3) или Виртуалните мъже

 Във века на новите начини за комуникация и Интернет се появи и нов феномен в междуполовите, а понякога и еднополовите отношения . Да го кажа по-просто - пръкна се това нещо виртуална любов. Сега комуникацията през Интернет е толкова лесна и достъпна за всички. Толкова по-лесно е там да намериш, някой който да те разбере или някой с който да се позабавляваш. Сред морето от профили и хора в Интернет можеш да намериш и точно това което търсиш.

 До тук прекрасно можеш да намериш мъжа на мечтите си без даже да си прекрачила прага на дома. Принцът е тук. Можете да говорите с часове, да се смеете и да си споделяте. Но, винаги има едно "но", така неусетно влизаш в една клопка, толкова удобна и приятна, че не искаш да я напуснеш. Изведнъж ти започваш да изпитваш чувства към този субект, към този виртуален мъж. А той наистина си остава само виртуален. Чатенето никога не представя човека отсреща в пълния му вариант и ти започваш да допълваш картинката сама. Слагаш точните мимики и жестове в образа зад екрана, такива каквито на теб ти харесват. Ти знаеш, че не можеш да го имаш напълно, но за няколкото часа, в които си пишете, той е някак си твой. Разбира се нещата може да се задълбочат, може да си пращате снимки, да си говорите по микрофон или даже да се гледате с камерите си, ако имате такива. Личният ти капан става все по-удобен. В един момент ти спираш да излизаш, да търсиш, защото знаеш, че той тази вечер ще е на линия и ще ти даде разбирането и топлотата, от които се нуждаеш.

 Не ме разбирайте погрешно, аз лично много пъти съм се хващала в тази клопка, въпреки че идеално я осъзнавам като такава. Тя е прекалено уютна и удобна, твърде привлекателна. В края на един изтощителен ден е къде къде по-приятно да се отпуснеш вкъщи пред компютъра с любимата ти музика и мили думи , които те заливат от екрана. Защо да излизаш и да хабиш още енергия и пари, за да потърсиш евентуално запознанство в реалния живот, което никой не ти гарантира.

 Всичко е чудесно, но в един момент трябва да превърнеш виртуалния си мъж в реален. Обади му се и излезте на кафе, осъществете среща. Не изпадай в ситуацията да живееш един виртуален живот, а в истинския  да се превърнеш в сянка. Събуди се от този сън омаен или го превърни в реалност. Думите са прекрасно нещо, снимките също, но човек се нуждае и от допир. Чисто физическото присъствие на твоята половинка е задължително иначе сама ще се превърнеш просто в един дигитален образ.

 За реалните мъже в живота ни следващия път ...

снимка: ~Shadowtuga

Относно пича със синята тениска

Адската тълпа. Клубът е препълнен както винаги. Партито е в разгара си, ние сме огромна компания, заели сме си един бар и си приказваме с викове. Смеем се на поразия и за момент всеки е забравил от къде е и как е стигнал до тук. Музиката дъни в ушите ми и се смесва с думите на мацката до мен."Айде да направим едно кръгче..." Съгласна съм, разбира се, то си ни е като ритуал да се размотваме из хората ей-така, от време на време, за да ги разгледаме (а и те да ни видят, то си е ясно!). Жега е. В другата зала е още по-пълно и по-горещо. За момент имам усещането, че всичко живо се е преселило в този клуб, точно тази нощ. Часът е почти 2 и очакваш да има някакво затишие, но те продължават да прииждат на групички. Място няма. Кръгчето се оказва мисия невъзможна. Не можем да разсечем тълпата беснеещи, танцуващи, подскачащи хора. 

В този миг покрай мен минава една синя тениска. Само това видях. Носителят и, очевидно нямаше нашите проблеми, защото се придвижваше като че ли наоколо няма жива душа. "Давай след него" подвиквам аз закачливо и буквално се залепвам за гърба му (хубав гръб впрочем и хубави ръце, но за това друг път). С негова помощ успяваме да стигнем до заветната цел, която е на 5 метра по-навътре. Разхилихме се. Толкова усилия за десетина крачки.

Тогава той се обърна. Пичът със синята тениска. Само гърбът получи лице и от високото ме погледнаха също толкова сини очи. Бяха стреснати от смеха ни. Отне му секунда да ме огледа от земята до главата и обратно. Не знам какво си мислеше. Не искам и да знам. Едва ли и той помни вече...след секунда адската тълпа ни помете в различни посоки. Пуснаха им любимото парче, а аз се облегнах да бара.

Отново в недоумение. Защо го правят? Мъжете винаги си правят труда да оглеждат. Независимо от ситуацията, очевидно парадират с това. Добре де. До тук хубаво. Тогава какво да правя аз като и аз ги оглеждам? Понякога виждам изключително притеснените им погледи, които ми хвърлят след като съм направила същото като тях. Не. Не ми е навик. Просто ми е любопитно. Хората казват, че гледам интензивно, извръщат очи от моите и не смеят да срещат погледа ми. Казват, че е лесно да ме запомниш, но трудно ще ме забравиш. Казват, че бързо намирам място в душите им, че умея да заемам празнините...

В тези дълги нощи по клубовете съм спирала погледа си върху не един мъжки гръб (слабост са ми, какво да се прави), ръце или задник. Не задължително в този ред.И ще продължавам да го правя. Те оглеждат, аз отвръщам. А пичът със синята тениска честичко го засичам и понякога виждам в замисления му поглед смътното знание, че ме е виждал някъде. Но той никога няма да се сети откъде, а аз няма да му кажа...

снимка: lucaszoltowski