24.04.2010 г.

Относно пича със синята тениска

Адската тълпа. Клубът е препълнен както винаги. Партито е в разгара си, ние сме огромна компания, заели сме си един бар и си приказваме с викове. Смеем се на поразия и за момент всеки е забравил от къде е и как е стигнал до тук. Музиката дъни в ушите ми и се смесва с думите на мацката до мен."Айде да направим едно кръгче..." Съгласна съм, разбира се, то си ни е като ритуал да се размотваме из хората ей-така, от време на време, за да ги разгледаме (а и те да ни видят, то си е ясно!). Жега е. В другата зала е още по-пълно и по-горещо. За момент имам усещането, че всичко живо се е преселило в този клуб, точно тази нощ. Часът е почти 2 и очакваш да има някакво затишие, но те продължават да прииждат на групички. Място няма. Кръгчето се оказва мисия невъзможна. Не можем да разсечем тълпата беснеещи, танцуващи, подскачащи хора. 
В този миг покрай мен минава една синя тениска. Само това видях. Носителят и, очевидно нямаше нашите проблеми, защото се придвижваше като че ли наоколо няма жива душа. "Давай след него" подвиквам аз закачливо и буквално се залепвам за гърба му (хубав гръб впрочем и хубави ръце, но за това друг път). С негова помощ успяваме да стигнем до заветната цел, която е на 5 метра по-навътре. Разхилихме се. Толкова усилия за десетина крачки.
Тогава той се обърна. Пичът със синята тениска. Само гърбът получи лице и от високото ме погледнаха също толкова сини очи. Бяха стреснати от смеха ни. Отне му секунда да ме огледа от земята до главата и обратно. Не знам какво си мислеше. Не искам и да знам. Едва ли и той помни вече...след секунда адската тълпа ни помете в различни посоки. Пуснаха им любимото парче, а аз се облегнах да бара.
Отново в недоумение. Защо го правят? Мъжете винаги си правят труда да оглеждат. Независимо от ситуацията, очевидно парадират с това. Добре де. До тук хубаво. Тогава какво да правя аз като и аз ги оглеждам? Понякога виждам изключително притеснените им погледи, които ми хвърлят след като съм направила същото като тях. Не. Не ми е навик. Просто ми е любопитно. Хората казват, че гледам интензивно, извръщат очи от моите и не смеят да срещат погледа ми. Казват, че е лесно да ме запомниш, но трудно ще ме забравиш. Казват, че бързо намирам място в душите им, че умея да заемам празнините...
В тези дълги нощи по клубовете съм спирала погледа си върху не един мъжки гръб (слабост са ми, какво да се прави), ръце или задник. Не задължително в този ред.И ще продължавам да го правя. Те оглеждат, аз отвръщам. А пичът със синята тениска честичко го засичам и понякога виждам в замисления му поглед смътното знание, че ме е виждал някъде. Но той никога няма да се сети откъде, а аз няма да му кажа...

снимка: lucaszoltowski

2 коментара:

Blue Sorceress каза...

Хаха, и аз обичам да си зяпам хората така... Пък другото, което е, и мен често ме гледат с оня поглед "А бе къде съм те виждал тебе?", ако се засечем повече от един път. Мен пък това най- ме забавлява! :-D Нали съм си "детенце" - разсмиват ме глупави неща и всяка такава малка моя игра ми е забавна и интересна. Наистина чувствам едва ли не някакво надмощие, някакво приемущество над хората, които не могат да се сетят защо съм им позната, а за мен всичко е ясно! ;-) Шашава работа! :-D

LN каза...

някой ден някъде някой ще те познае...дано да е този, за който искаш да е така.

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?