Отнесени от вихъра

Често ми се случва да разговарям сама със себе си. Разбирането на моето същество в цялото му многопластово, лабиринтово усещане е трудно и непосилно за много хора. Аз съм странна, колебаеща се личност, която е изградена от противоположности. Открих го преди време. Случвало ми се е да казвам неща в прав текст и да не бъда чута, а в премълчаването и пред самата себе си да ми е толкова по-леко. Понякога трудно намирам правилните думи пред неразбиращите погледи. 

Въздушна и лека, смазана под тежестта на собствените си буреносни облаци душа. Това нося в себе си и всеки ден го откривам пред все повече чужди очи. Непонятно за мен те често са слепи, вперени сами в себе си, празни. Разговорите с тях са тягостни монолози. Отнесени от вихъра...

...защото докато студеното мляко бавно се сипва в горещия чай то остава на дъното. Под прозрачен пласт, гладък като огледало можеш да наблюдаваш неговия красив и бурен танц. Дали ще го разбъркаш или оставиш да се утаи?  Това е личен избор.

снимка: JanisDA