23.04.2010 г.

На лов

Вечерта идва бавно като преминава през сумрака и го реже като с нож. Ето я. Надвесена измежду цветните облаци, осветени от последните угасващи лъчи на пролетното слънце. Заедно с нея идва нейната приятелка среднощната доба и подканва всички хищници да излязат навън. Време е за лов под сянката на луната. Време е за гонитби, сложни маневри, скъпи парфюми, високи токчета, тежък грим, слаби ангели, инстинктивни флиртове, случайни жестове на докосване и близост. Петък е. А това прави ловът още по-вълнуващ и голям. Всички искат да вземат участие: гимназистките, студентчетата, женените мъже, заетите жени, младите дами, старите аристократи. Всеки иска парче от пая. Парче от живота. Парче плът. 
Аз се приготвям да излизам. Не знам какво да облека. Не ми се иска да се глася, но съм обещала. Петък е. Всички са с новите си дрехи. Всички са навън и животът е едно голямо парти. Отивам навън, за да забравя. Но светлините на преминаващите коли винаги ще извикват спомени...Изборът е ясен: къса пола, дълги крака, високи токчета. Кецовете са табу (или оставени за сряда вечер на по питие в близкия парк). Това го мога, казвам си и се сливам с тълпата. Хищник или жертва? Тази вечер всичко зависи от личната нагласа...ами ти? Ще ловуваш ли?

снимка:`werol

4 коментара:

Nenata-ve каза...

Аз ще ловувам :)

Blue Sorceress каза...

Хаха, Нена, вЕрно ли? :-D ... Както и да е... Мила LN, чудесно пишеш действително... за мен ще кажеш като ми остане време и понапиша "нещо" все пак в тоя мой блог! |-( Хайде и аз да ти задам един въпрос ;-) А виждаш ли смисъл в тоя лов? :-)))

LN каза...

Смисълът е чистото удоволствие, това да победиш и подчиниш, да се оставиш на течението и на инстиктите си, скритите усмивки и леките кимания, тайните докосвания и усещането са чуждата кожа, новите миризми, старите лъжи в името на победата... Ловът ни кара да се чувстваме повече хора, но ни прави по-малко човеци.

Blue Sorceress каза...

Именно! ;-)

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?