Fuck you, darling

Минала съм през школата на най-манипулативното копеле, което населява този континент, и оцелях да съм отново себе си. Почти.

И моята лудост е здраво овързана. Ти не носиш бельо, знаем. Какво да ти кажа, принцесо на нощните заведения (собствените съмнения), личи си. Признавам, че имаш плюсове и дразниш любопитството ми, но ,о, боже, ако махнеш идиотската си маска, вероятно ще се разпаднеш на части. Това май не ти харесва.  В момента изпитвам сериозни съмнения, че нещо в целия цирк ти харесва въобще. Но, моля, не разкривай душата си и липсата и. Остани неразбран в прекрасно изградения си лабиринт, в който регулярно се губиш. Хубаво е, че не питаш за чуждите липси. Теб такива не те вълнуват, а душевният ексибиционизъм не е мой приоритет.  Ала не мога да не се чудя...
...някога докосван ли си бил със обожание и възсторг от човек, на когото очите му знаят само теб.
...този, който ще прокара пръсти по гръбнака ти и ще поеме част от товара ти.
...усмивката му ще да е спонтанна, а вкусът пристрастяващ.
...а сексуалните ви фантазии ще отстъпват на десетина минути спокойствие всяка сутрин.
...боли ли те да си фалшив себе си?

Ох, извинете! Забравих, че това са романтични глупости!

Да. Сега се шегуваш, че би ме изчукал. Не само мен очевидно. Чудесно. Поздравления. Нареди се на опашката, ще има фейс-контрол. Имаш самочувствие и либидо за целия клуб и си убеден, че всички останали сме глупаци без капчица интелект или воля. Драги, ще те изненадам. Аз се давам сама на себе си, други не ми трябват тази вечер.

Посвети се и ти.

Забежката

снимка Mateusz Strelau

 Минаха две седмици и аз още се хващам, че мисля за него и анализирам. През това време си изградих три паралелни образа, колкото верни така и взаимоотричащи се. Тази морска авантюра обсеби прекалено дълго съзнанието ми и е време вече да се отърся.

 Първият образ е изцяло съставен от вечерта, в която го срещнах. Младо, забавно момче, което има неизчерпаема любов към танца и ритъм пулсиращ във вените. Танцува заради начина, по който усеща музиката, а не за да се доказва или изтъква. Макар да е много добър, умее да се шегува и иронизира движейки се с музиката. Такива хора винаги са ми правили впечатление. Пък и факта, че танцувахме заедно цяла нощ, също помогна.

 Вторият е начина, по който го видях в последната ни вечер заедно. Беше галантен, услужлив кавалер, леко стеснителен и доста сантиментален. Държа ме за ръка цяла вечер и всичките му колеги ни се радваха. Щастието беше вплетено във всяко едно от движенията му на дансинга и енергията му се изливаше в стъпки, които трудно бих успяла дори да наподобя.  По-късно ми разказа живота си и се оказа, че това младо момче е преживяло много повече, отколкото други на неговата възраст. Бедите, които са му се струпали в последните четири години не бих ги пожелала никому. Разнежих се и съчувствието свали и последните ми прегради. Исках да го успокоя и прилаская. Та коя ли жена няма инстинкта да утешава?

 Третият му облик беше най-грозният, но и най-отрезвяващ. Открих го едва, когато се прибрах у дома. Оказа се, че тези дълбоки зелени очи, с дъх на борови иглички, съвсем не са толкова честни, колкото си мислех. Още тогава ми беше странно, че когато поиска начин на комуникация, не спомена нищо за фейсбук. Всичко си има причина и неговата беше от най-тривиалните. Не е искал да имам никакъв шанс за контакт с приятелката му. Каква наивница се оказах. За сметка на това съдбата има странно чувство за хумор. Точно в нощта, когато ми обясняваше колко невероятен човек съм и как искал да ме е познавал преди цялата мъка в живота му, гаджето му си е сложила за корица тяхна сладка снимка. Смях се с глас.

 Е, ще запазя красивия спомен от тази лятна забежка, но трябва да се отърся от юношеската си наивност. За съжаление, понякога стереотипите се оказват верни.