14.11.2014 г.

Come out come out, wherever you are

Здравей, красавице!

Обиждаш ме с негативизма си. Омръзнало ми е да слушам постоянното ти мрънкане. Ако обичаш глътни обратно всичките си "не"-та и поне веднъж  се опитай да си нещо повече.

Застоялост. Не мога да те понасям.

Всяка нощ отделям обвивките на слоевете си. Обелвам душата си и поемам дълбоко дъх. Задържам го до изгарящо бяло и лежа там в тъмното. Уморена съм от тази година. Някои дни не ми се иска да се събуждам, но уви това е неизбежно. Отварям очи и фокусирам в неравното бяло на тавана. Болката се врязва право в нерва отляво и ме поглъща.

Разпадам се, прекрасна.

Медикаментите си ги пия по схема, но депресията неусетно се завръща.

13.11.2014 г.

Счупената чиния

Бележка към себе си: "да не нося прилепнали дрехи на големи събирания".

Напоследък ми върви на танцьори. И ето гледам те как в опиянен захлас се въртиш в кръг около мен. Приликата с наперено петле е толкова очебийна, че чак ми става смешно. Знам, че не трябва да се закачаш в големи общи компании, но ми беше толкова скучно. Какво пък толкова, един танц няма да навреди. И така танц след танц, песен след песен и вече няколко часа се вихря в средата на ресторанта с особата ти. Забавно е. Интересно ми е. Закача ми се.

 Ала вече не ни гледат така радостно. Засичам неодобрителни погледи тук и там. На два пъти идват разни лелки да ти говорят, но на мен не ми се иска да спра. Явно и на теб. Искаш ме само за себе си и не те интересува нищо друго. Ето, обаче, тази госпожа се спира над теб. Говори ти дълго и проницателно. По езика на телата ви разбирам, че ти чете конско като на малко дете. А ти реагираш точно като такова и удряш по масата в знак на протест. Счупена чиния. Няколко червени точици по салфетката и съвета на старейшините те извежда навън да си избистриш главата на студа. Трябва да не забравям, че такива закачки мога да си позволя само сред непознати. Пък и кой ме би по главата да обличам това боди. Изнизах се мимоходом.

Беше ми приятно петле, дано да не съм предизвикала прекалено голям катарзис в теб. Не мисли, че не видях котешкият ти поглед още пролетта. А виното също помогна. То ни прави по-искрени към собствените си желания, макар и после да ни боли глава. Все пак любимият ми клюкарник ме уведоми за връзката ти, което означава, че всички усложнения са за твоя сметка. Писна ми да съм просто въплъщение на нечии желания. Това го умея перфектно. Вече е всичко или нищо.

17.09.2014 г.

Give me more

Да, бейби.

Пристъпих на прага ти онзи петък, когато бе толкова студено, че ръцете ми посиняха от чакане. Белегът от изгореното, лично твое дело, бе станал черен. Съседът ме пусна във входа от съжаление. Можех да прочета съмнението по лицето му.
Ти не отвори вратата бързо за пореден път. Батерията на телефона ми издъхваше неизбежно, а улицата  утихна. Ветровете трупаха купчинки шума в ъглите.
Помня, че седнах на бордюра и си запалих цигара. Не ми се тръгваше, исках си дозата от теб за тази седмица. Нямаше да дойдеш долу, бях наясно, че пак си с някоя девойка, наум си пожелах този път да не е малолетна и да излезе през задния вход. Роклята ми едва покриваше бедрата и залепна по настръхналото ми тяло като втора кожа. Бях красива, знаеш ли?
Ти си юлско копеле и си падаш по статистиката. Обичаш да анализираш хората, света и всичко останало. Спомням си, че въведе бившата в дебрите на мазохизма в така ранна за това възраст. Нещата не те свършваха добре, винаги имащ нужда от свръх стимулация. После срещна мен и намери себе си.

Мисля си, дали някога ти казах, че живеенето в хард-кор порно по цяло денонощие и тройките с леко кльощави девойки не ме възбуждат. Нито пък теб, а желанието ми за още затихваше с всяка изпълнена фантазия.
Изгасих цигарата и я запратих в канала. Пригладих косите си, твоето привличане към кабаретни брюнетки е нещо, на което можех да разчитам. Време беше да си поговорим.

Приготви си играчките, dear.

Джакпот

 "Гърдите ти са прекрасни и нищо друго няма значение. Светът е прекрасен, защото тях ги има."

 Пиянско поклащане и усмивка със замъглен поглед. Че какво друго би имало значение? Мина цяла година, в която ме преследваше, но чак сега ми стана достатъчно скучно, за да ти обърна внимание. Сам не можа да повярваш на късмета си. А и съдейки по изненаданите физиономии наоколо, не само ти. Тя, с мъж? Какво стана със смуглата красавица, с която вплитаха телата си в танц все едно никой друг не съществува, сякаш няма чужди очи и сластни помисли. 

 Да, ти си прасе като се напиеш, но не мога да не отбележа постоянството ти. Трезвен даже ми се стори симпатичен, но ти отне едно пълно прехвърляне на календара, за да осъзнаеш, че пиянската смелост не ти е добър съветник. Та той ти даде сили за откровението как би ме чукал като животно. Какво да ти кажа миличък, това би го сторил и всеки един от наблюдателите ни, но дали би имал този късмет? Пък и винаги съм имала слабост към широки рамене и плътни устни, а при теб те се съчетаваха добре в начина, по който се целуваш. Жалко само, че в опита си да ме напиеш, не можеш вече да се държиш на краката си. А това е изживяване, което трябва да поемеш с цялото си същество, с всичките си сетива. Споменът за мен остава, макар понякога да не желая да е така. 

  Наслади се на късмета си, но ми спести разсъжденията за улегнал живот. Carpe diem му е майката и ти изтегли джакпота тази вечер. Жалко, че не успя да осребриш чека. 

  Нищо, мен все още ме чака смуглата красавица ...

От-белязани

Всички умират. Само някои го правят по-успешно.

Линейката вие. Светът се свива пред очите ми в точка, чернотата ме обгръща нежно. Ръце ме носят в посока неизвестна, далеч от обърканите писъци на човеците, които се впиват в "аз"-а ми.

Спрете, глупци! От вас бягам!

Чаршафите са бели. Глупаво е да си прережеш вените в час по биология. Учителката е параноична при вида на кръвта. Полуразпадът на душата ми е в тон с гробовното мълчание на околните. Нямам какво да ви кажа. Никога не е имало.
Черупката ми се изпразва от смисъл. Ти физически. Този път прекрачих границата. Смешно е. Толкова пъти не ми стискаше докрай, толкова опити бяха напразни, а ето, сега просто се случи.

Поколение белязано от загуби. Това сме ние, приятелю. Загуба на илюзии, на планове, на амбиция. Загуба на личност, на емоция, на психика.

Загуба на интерес.

Тръбичките в ръцете ми вливат червено в монохромното ми тяло. Ти ми се смееше, помня. Виждам престорените ти белези. Никой от нас не се хвалеше със своите. Афиширай различието си, почеши егото. Мисля да те пропусна.

Неудобно е да наблюдаваш умиращ човек. Неуравновесеност чака в сенките под очите.

Гледайте ме! Придърпвате ръкавите си надолу, присвивате очи в спомени и се оставяте на депресията да ви прибере обратно в лоното си.

Този път без мен.

16.09.2014 г.

Lady, may I?

Скъпа, искам да те чукам...

Искам да опитам дълбините ти, да се заровя в тях до край, да те разтворя до пределите на бедрата ти. Пръстите ми ще се впиват в тях до синьо. Искам да те боли, така както мен ме боли от желание. Ти и твоите мръснишки танци, ти и влудяващата ме миризма, която мога да подуша през сините ти дънки, ти и зелените ти очи, които се разширяват до безкрайност, когато ме фокусират в тъмнината.
Мамка му, ще бъде грубо.
Ще викаш.
Ще те имам, с и без разрешение ти и не ми дреме за своенравното ти благоприличие. Не си послушна и го знаем от секундата, в която погледите ни се срещнаха в една права. Смееше ми се измежду огнено червените си кичури. Подмамваше ме както пламъците викат крехките нощни пеперуди, но мила моя, аз съм потоп и няма да ме удържиш.
Не обещавам, че ще ти хареса моето друго аз, захвърлило галантната усмивка и търпение.  Заслужаваш да те чакам повече. Вероятно също заслужаваш цветя и държане на ръце в парк. Някой друг би изминял цялата пътека с теб, но ние ще наваксваме после.
Евентуално.
Аз искам теб! Сега!!! Бъди само моя и ме накарай да ликувам.

Нощем

Отварям очи в тъмното,  за да те намеря заспал до мен кротко. Изгони демоните, които се спотайват зад слепоочията ми, и ми подари сън. Прокарвам ръка между плешките ти и влагата по кожата ти полепва по моята. Докосвам устните си и те вкусвам на връхчетата на пръстите си. Целувам остатъчната топлина.

Уморено ми е. Ужасно изтощено. Можеш ли да проумееш колко безсънни нощи съм прекарала чакайки те да нахлуеш в живота ми? Слънчев лъч спокойствие, което ме изоставя в кроткия си сън. Егоизмът в мен настоява да те събудя и да взема това, което претовареният ми мозък желае отчаяно.
Не смея да наруша щастието ти зад леко усмихнатата ти уста, надявам се сънуваш красота.

А аз тази вечер ще боря себе си сама.

14.09.2014 г.

А ти все още спиш

Разплитам косите си от впитите ти пръсти. Тези кичури мед примесени с шоколадови отенъци не са твои. Бяха ти дадени само назаем.
Измъквам се тихо от постелята ти. Никога не съм харесвала бродирани чаршафи, а тези тук миришат на двама ни, което ме дразни необяснимо.
Не мога да достигна до бельото, което е захвърлено чак на перваза на прозореца. Пада се от твоята страна на леглото. По-добре да не те будя и да си спестим плоския разговор, който неизбежно ще последва. Ще преживея и тези бикини.

Пестеливи движения. Чувам равномерното ти дишане.

Часовник, халка, обици.

Изтриване на телефона ми от твоя.

Ляв чорап. Прибирам го в чантата. Десният го скъса снощи със зъби. Пореден петдесетлевов чифт за боклука. Чудя се защо винаги става така, но уви. Въздъхвам.

Превъртам ключа.
Добро утро за съседката отсреща.
Сбогом на теб.

13.09.2014 г.

Fuck you, darling

Минала съм през школата на най-манипулативното копеле, което населява този континент, и оцелях да съм отново себе си. Почти.

И моята лудост е здраво овързана. Ти не носиш бельо, знаем. Какво да ти кажа, принцесо на нощните заведения (собствените съмнения), личи си. Признавам, че имаш плюсове и дразниш любопитството ми, но ,о, боже, ако махнеш идиотската си маска, вероятно ще се разпаднеш на части. Това май не ти харесва.  В момента изпитвам сериозни съмнения, че нещо в целия цирк ти харесва въобще. Но, моля, не разкривай душата си и липсата и. Остани неразбран в прекрасно изградения си лабиринт, в който регулярно се губиш. Хубаво е, че не питаш за чуждите липси. Теб такива не те вълнуват, а душевният ексибиционизъм не е мой приоритет.  Ала не мога да не се чудя...
...някога докосван ли си бил със обожание и възсторг от човек, на когото очите му знаят само теб.
...този, който ще прокара пръсти по гръбнака ти и ще поеме част от товара ти.
...усмивката му ще да е спонтанна, а вкусът пристрастяващ.
...а сексуалните ви фантазии ще отстъпват на десетина минути спокойствие всяка сутрин.
...боли ли те да си фалшив себе си?

Ох, извинете! Забравих, че това са романтични глупости!

Да. Сега се шегуваш, че би ме изчукал. Не само мен очевидно. Чудесно. Поздравления. Нареди се на опашката, ще има фейс-контрол. Имаш самочувствие и либидо за целия клуб и си убеден, че всички останали сме глупаци без капчица интелект или воля. Драги, ще те изненадам. Аз се давам сама на себе си, други не ми трябват тази вечер.

Посвети се и ти.

11.09.2014 г.

Забежката

снимка Mateusz Strelau
 Минаха две седмици и аз още се хващам, че мисля за него и анализирам. През това време си изградих три паралелни образа, колкото верни така и взаимоотричащи се. Тази морска авантюра обсеби прекалено дълго съзнанието ми и е време вече да се отърся.
 Първият образ е изцяло съставен от вечерта, в която го срещнах. Младо, забавно момче, което има неизчерпаема любов към танца и ритъм пулсиращ във вените. Танцува заради начина, по който усеща музиката, а не за да се доказва или изтъква. Макар да е много добър, умее да се шегува и иронизира движейки се с музиката. Такива хора винаги са ми правили впечатление. Пък и факта, че танцувахме заедно цяла нощ, също помогна.
 Вторият е начина, по който го видях в последната ни вечер заедно. Беше галантен, услужлив кавалер, леко стеснителен и доста сантиментален. Държа ме за ръка цяла вечер и всичките му колеги ни се радваха. Щастието беше вплетено във всяко едно от движенията му на дансинга и енергията му се изливаше в стъпки, които трудно бих успяла дори да наподобя.  По-късно ми разказа живота си и се оказа, че това младо момче е преживяло много повече, отколкото други на неговата възраст. Бедите, които са му се струпали в последните четири години не бих ги пожелала никому. Разнежих се и съчувствието свали и последните ми прегради. Исках да го успокоя и прилаская. Та коя ли жена няма инстинкта да утешава?
 Третият му облик беше най-грозният, но и най-отрезвяващ. Открих го едва, когато се прибрах у дома. Оказа се, че тези дълбоки зелени очи, с дъх на борови иглички, съвсем не са толкова честни, колкото си мислех. Още тогава ми беше странно, че когато поиска начин на комуникация, не спомена нищо за фейсбук. Всичко си има причина и неговата беше от най-тривиалните. Не е искал да имам никакъв шанс за контакт с приятелката му. Каква наивница се оказах. За сметка на това съдбата има странно чувство за хумор. Точно в нощта, когато ми обясняваше колко невероятен човек съм и как искал да ме е познавал преди цялата мъка в живота му, гаджето му си е сложила за корица тяхна сладка снимка. Смях се с глас.
 Е, ще запазя красивия спомен от тази лятна забежка, но трябва да се отърся от юношеската си наивност. За съжаление, понякога стереотипите се оказват верни.

5.06.2014 г.

Динамика

Счупени чувства, трептящи с честотата на сърцето
деформиращи формите на деня.
Наивно събираме сили през нощта

 с надежда да се събудим с нова естествена честота.

Стана

 В крайна сметка не стана мармалад. И конфитюр не стана. Стана макдоналдс. Ето какво стана. Поне за мен. Точно, както там всичко е толкова вкусно и приятно, а след не повече от два часа вече се чувстваш празен и изпитваш още по-голям глад. Поне това стана с мен. Да, беше приятно, даже много. Беше забавно и вкусно, но много вредно - най-вече за душата ми. 
 Чувствам се куха отвътре. Това подобие на привързаност, което симулирахме, нежностите, които разменихме, времето, което си подарихме, всичко това само отвори и без това съвсем леко започналата да заздравява рана в сърцето ми. Сега тя зее и кърви безжалостно. Отново милея за любовта, която загубих, за магията, която споделяхме. За пореден път ми е трудно да намирам пътя към страната на сънищата. Хващам се как мъката отново пъпли и се просмуква като черен, задушлив газ иззад преградите, където я затворих с толкова усилия. Отрова пълзи в мен и убива щастието ми. 
 А се заблуждавах, че нещата стоят по друг начин. Мислех си, че има някаква емоция, че не е просто най-обикновено привличане. Сама се подведох и не одържах на обета си, да не правя нищо, ако няма емоция, ако няма искра. Вместо това отново започна да ми липсва онзи. Всеки ден се боря със себе си да не направя някоя глупост, да не се опитам да се върна при него. Истината обаче е, че няма и как да се върна при него, защото той вече се промени. Вече не ме гледа все едно съм вълшебство, случващо се пред взора му. Тази любов се изгуби и може би никога повече няма да я срещна.
 За мен остава само да засищам временно глада си с разни бързи храни и да мечтая за огнището, което така и не успяхме да създадем. Няма нищо по-болезнено от нещата, които е можело да бъдат, но не са.

25.05.2014 г.

Шибаната Лина


“Да, любов признавам,  че искам да го изживея това с Лина“ и да любов, поздравления  - аз пък исках да го изживея това с теб.
Взимай Лина и летете накъдето искате. Бъди спокойна и щастлива, отдавай й се по три пъти на ден,  лепи я,   чупи я, чукай я – каквото ти душа иска.Наричай я с галени имена, реди й красиви думи, описвай й как правите любов, правете любов, жалко, че не можете да се множите, иначе и това бих Ви го пожелала.Шибаната, идеална, загрижена и любяща, вечно готова да бъде до теб и да те подкрепя, Лина, която те обича от 15 минути, но вече си готова да я боготвориш. Лина, която е готова да те чука, но не и да има връзка с теб.Разбира се, с нея си приличате толкова много – има ли как да стане по хубаво, а, да  - само да ме нямаше мен, че ви бъркам в съвестта и на двете.Тя се бори за теб, аз се боря за теб, ти не знаеш какво искаш  – защо направо не си спретнем един дуел и да решим проблема на века – кого по дяволите обичш повече или без кого/какво не можеш.
Преоценена любов.
Пиша грозно и с отрова, пиша с болка и гняв, пиша, защото ако думите останат вътре в мен разкъсват.Тук не проявявам разбиране, не се опитвам да се поставя на твое място и не се опитвам да забравя абсурдността на ситуацията, в този разказ кървя на операционната маса и плюя жълта гняс.
Един и тридесет и седем през нощта, гневът отдавна е преминал и сега е само пустош. Има ли смисъл, дали не сме свидетели на най-дългото сбогуване.Напрягам се да чуя асансьора, но само вятърът блъска отвън.Къде ли си сега, дали не се е прокраднала някоя мисъл за мен, дали не искаш да се прибереш вкъщи повече отколкото да останеш с нея, дали когато се събудя сутринта все още няма да те има.Казах си, че ще почакам до един, после до два, после до три…
В главата си виждам колко прекрасен може да бъде животът ни, по дяволите, не трябваше да става така.Съдбата има извратено чувство за хумор и още по налудничав тайминг, шибан живот.

 Срам ме е, че ти позволих да изкормиш света ми, че не се защитих, че продължих да се самоунищожавам в твое име.Това, никога повече, никога... Чудовища дебнат във всеки и аз вече ги виждам.

15.05.2014 г.

Аромат

by  Alinoschka
Завъртях се на пръсти и се сблъсках с аромата ти. Беше полепнал по мен, пропил се.

Умората прави странни неща със сетивата ни. Притъпява ги, а засилва усещанията. Чела съм, че хората се харесват с носовете си. Ако не си миришете привлекателно, всичко е загубено предварително, а моя нос те хареса. Въпросът е останалата част от мен какво мисли.

Поне в едно съм сигурна - пак бих се потопила в аромата ти.

8.05.2014 г.

Мармалад

 Явно въпроса сега опира до искам ли мармалад или не. А може би дали ти искаш или не, понеже си е лично твой. 
 Никога не съм можела да флиртувам, но в прелъстяването ме бива много. Все пак знам как изглеждам, а вече знам и къде ти е слабото място - точно там, където винаги ми е идвало най-естествено. Ще ти се размъркам, ще освободя онази хищническа нотка, едва забележима в говора ми, но неусетно омагьосваща. Дори няма да разбереш откъде ти е дошло. До сега бях добра и те щадях, но вече мога да започна да стена леко при всяко докосване, а дори няма да се налага да симулирам. Ръцете ти сипят такава благодат върху мен, че отнемаше усилие на волята да не го правя от по-рано.
 Само въпроса си остава в мармалада, но ти пръв заговори за забранения плод. Не може да лежа гола на масата ти, с месеци и да очакваш, че като повдигнеш темата за секса няма да има последици. Вярно беше едва ли не приятелско вметване, но е факт, че го стори. Аз се държах толкова прилично неслучайно.
 Знам, че ме пожела силно онази вечер и само едно изречение от мен щеше да е достатъчно, но искам ли го наистина или само хормоните се бяха разбушували? Този изблик на нежности само разбърка кашата в главата ми, а предполагам и в твоята. Щеше да е толкова по-лесно, ако не зависеше от мен. Проблемът е знанието, че мога да те имам поне веднъж, а после ще дойде потопът. Призраците в главата ти са още там, макар и поутихнали. Последствията ще останат, обаче за мен. Главоболието ще се върне.
 Дали си заслужава такава цена за един мармалад? По-добре да се опитам да изчакам, стига хормоните ми да го позволят.

7.05.2014 г.

...


прибирам се
възглавницата мирише на теб
сменям я
после
сменям чаршафите
аз мириша на теб
изтърквам всеки сантиметър от себе си
проблем
водата отмива сълзите
ти още си тук


6.05.2014 г.

То

Чета как То бавно те оплита в мрежа от красиви думи и топли обещания, добра е трябва да призная. Говори ти за вечната любов и как иска само да се погрижи за теб и да бъдеш нейн дом, колко си красива и колко много щастие й даваш всеки ден, как няма значение дали сте заедно седмица или месец, но нека бъде изпълнено със смисъл. Що за смисъл търси То, разбивайки живот граден от двама, скъпа, смисъл в тебе няма! То "вярва" в онази, вечна и вярна любов, иска и ламти за нея с егоизма на бясно отчаяние.
Нещо в морално извисената госпожица дълбоко куца, някой е пропуснал да я научи, че да се краде е лошо.Тя не се свени да се промъкне мълчешком в моя дом, броени дни след като ме няма там и в собственото ми легло да ти говори как никой така не я е любил досега и как тази неочаквана любов я е събудила за света. 
Простете ми, не знаех че изневярата е толкова възвишен акт. Може би трябва и бележки да си водя, ако ми се прииска да разбия нечий свят. 

Отдаде й се, егоистично и набързо. 
Фалшиво.Грозно.Грубо

А сега... сега ме е страх, страх ме е, че и двете ще се нарежем на счупеното, че То винаги ще бъде между нас и здраво ще захапва всеки път, когато се почувствам слаба, че не мога да ти вярвам, че не си спокойствие и сигурност,  че не разбираш и просто ще забравиш, че избираш по-лесното и му придаваш правилност, че да ме разбиваш ще се превърне в навик, а собствената ти природа ще е оправдание, че смисъл в нас няма...


17.04.2014 г.

Сребърни


Сребърни капки мокрят рамото ми. 
Попиват в кожата ми.
Усмиряват душата ми.
Обличат ме в нежност и самота.

Сребърни нишки се гонят в косите ѝ. 
Подканят пръстите ми. 
Усмихват очите ми. 
Разказват за радости и безмерна тъга.

Сребърен прах остана в душата ѝ.
Угнетява сърцето ми. 
Наранява дните ми.
Подарява ѝ болка и свобода.



10.04.2014 г.

...


Късаш 
на дребно,
безогледно
 всяка
 част
 от мен

Забий
 нежно
 пръсти 
в гръдния ми кош

Строши,
 разтвори
 ребрата 


Мен ме няма вече вътре

2.01.2014 г.

2014


Чакам

... този път да ме изненадаш.
... да намеря сили.
... да се загубя в ръцете ти.
... да лежа разпиляна на пода.

Искам:

Да открия отново теб.
Да пием червено вино на слънчева тераса в Балкана.
Да ми кажеш, че ме обичаш и да разцелуваш клепачите ми.

Знам, че

няма да е лесно
няма да ти простя никога
няма да ме забравиш
няма да танцуваме повече бавно и да се целуваме под дъжда.

Мога само да се надявам.