Шибаната Лина

“Да, любов признавам,  че искам да го изживея това с Лина“ и да любов, поздравления  - аз пък исках да го изживея това с теб.

Взимай Лина и летете накъдето искате. Бъди спокойна и щастлива, отдавай й се по три пъти на ден,  лепи я,   чупи я, чукай я – каквото ти душа иска.Наричай я с галени имена, реди й красиви думи, описвай й как правите любов, правете любов, жалко, че не можете да се множите, иначе и това бих Ви го пожелала.Шибаната, идеална, загрижена и любяща, вечно готова да бъде до теб и да те подкрепя, Лина, която те обича от 15 минути, но вече си готова да я боготвориш. Лина, която е готова да те чука, но не и да има връзка с теб.Разбира се, с нея си приличате толкова много – има ли как да стане по хубаво, а, да  - само да ме нямаше мен, че ви бъркам в съвестта и на двете.Тя се бори за теб, аз се боря за теб, ти не знаеш какво искаш  – защо направо не си спретнем един дуел и да решим проблема на века – кого по дяволите обичш повече или без кого/какво не можеш.

Преоценена любов.

Пиша грозно и с отрова, пиша с болка и гняв, пиша, защото ако думите останат вътре в мен разкъсват.Тук не проявявам разбиране, не се опитвам да се поставя на твое място и не се опитвам да забравя абсурдността на ситуацията, в този разказ кървя на операционната маса и плюя жълта гняс.

Един и тридесет и седем през нощта, гневът отдавна е преминал и сега е само пустош. Има ли смисъл, дали не сме свидетели на най-дългото сбогуване.Напрягам се да чуя асансьора, но само вятърът блъска отвън.Къде ли си сега, дали не се е прокраднала някоя мисъл за мен, дали не искаш да се прибереш вкъщи повече отколкото да останеш с нея, дали когато се събудя сутринта все още няма да те има.Казах си, че ще почакам до един, после до два, после до три…

В главата си виждам колко прекрасен може да бъде животът ни, по дяволите, не трябваше да става така.Съдбата има извратено чувство за хумор и още по налудничав тайминг, шибан живот.

 Срам ме е, че ти позволих да изкормиш света ми, че не се защитих, че продължих да се самоунищожавам в твое име.Това, никога повече, никога... Чудовища дебнат във всеки и аз вече ги виждам.