24.11.2015 г.

Седем часа

 Седем часа, но за разлика от друг път не разлика, а синхрон.
 Винаги съм смятала, че външността не е от значение, но тази неделя и си го доказах за пореден път. Този слабичък и кротък младеж успя така да завземе цялото ми внимание в сладки приказки, че въобще не усетих кога е отлетял денят и нощта се е спуснала над града. Никога не съм се чувствала добре покрай по-дребнички от мен мъже, но той беше толкова интересен, толкова различен и в същото време толкова еднакъв. Най-после да срещна още някой, който също чува тихия пищящ звук на техниката, който така ме побърква. Последната година сме били няколко пъти на едно и също място, но явно чак сега е дошъл момента да се срещнем. Отдавна не съм се чувствала толкова спокойна и комфортно в компанията на нов за мен човек. Пък и получи огромна червена точка с поканата за среща с разглеждане на изложба. Той е различен, но по моя начин. Има отличителен стил на рисуване, който ми харесва, тренирал е какво ли не (включително стрелба с лък), обича да пътува и шегите му наистина са ми смешни и не е нужно да се насилвам, за да се разсмея с глас.
 Въпроса е какво правим сега? Малко са хората, които могат да ми задържат седем часа вниманието с такава лекота, но дали това е достатъчно? Толкова съм зажадняла за истинска любов, но като го няма привличането тогава какво? На няколко пъти го хванах, че ме гледа продължително, но ме беше страх да отвърна на погледа му. Умът ми бе тотално запленен, но дали сърцето ми ще го последва? Вече веднъж се подведох по това си желание за нещо истинско и не искам да се поддам отново. За сега ще разглеждам работата му и ще се опитам да не възлагам никакви очаквания, макар че коя жена някога е успяла да го направи?
 И все пак седем часа, а можех и още...

9.09.2015 г.

От вътре ми е празно...

Сърцето ми бие с една четвърт ускорено. Усещам се в безтегловен вакуум. Емпатът в мен се радва, че е минал в овърдрайв и вече е само наблюдател. И по-добре, защото копелето ме разплака два пъти за една сутрин, карайки ме да се лашкам между агресия и безсилие.

Тъжно ми е за вероятностите и пропуснатите възможности. Не ми харесва, че хората са се превърнали в кутии изпразнени от усилие. Знам че доверието не е това, което трябва да бъде. Знам, че животът продължава, но не искам да продължава по този начин.

Той ти разби сърцето. Ти неговото, но няма да си го признаете. Два влака ускорени един към друг в отчаянието си на инат.

А на мен ми се иска да прегърна света и да си поплача.

24.01.2015 г.

Мразя

мразя да помня
мразя да те помня
помня да те мразя

мразя да те липсвам
да те имам е липса
да те липсвам е всичко

мразя теб
мразя и себе си