Динамика

Счупени чувства, трептящи с честотата на сърцето

деформиращи формите на деня.

Наивно събираме сили през нощта

 с надежда да се събудим с нова естествена честота.

Стана

 В крайна сметка не стана мармалад. И конфитюр не стана. Стана макдоналдс. Ето какво стана. Поне за мен. Точно, както там всичко е толкова вкусно и приятно, а след не повече от два часа вече се чувстваш празен и изпитваш още по-голям глад. Поне това стана с мен. Да, беше приятно, даже много. Беше забавно и вкусно, но много вредно - най-вече за душата ми. 

 Чувствам се куха отвътре. Това подобие на привързаност, което симулирахме, нежностите, които разменихме, времето, което си подарихме, всичко това само отвори и без това съвсем леко започналата да заздравява рана в сърцето ми. Сега тя зее и кърви безжалостно. Отново милея за любовта, която загубих, за магията, която споделяхме. За пореден път ми е трудно да намирам пътя към страната на сънищата. Хващам се как мъката отново пъпли и се просмуква като черен, задушлив газ иззад преградите, където я затворих с толкова усилия. Отрова пълзи в мен и убива щастието ми. 

 А се заблуждавах, че нещата стоят по друг начин. Мислех си, че има някаква емоция, че не е просто най-обикновено привличане. Сама се подведох и не одържах на обета си, да не правя нищо, ако няма емоция, ако няма искра. Вместо това отново започна да ми липсва онзи. Всеки ден се боря със себе си да не направя някоя глупост, да не се опитам да се върна при него. Истината обаче е, че няма и как да се върна при него, защото той вече се промени. Вече не ме гледа все едно съм вълшебство, случващо се пред взора му. Тази любов се изгуби и може би никога повече няма да я срещна.

 За мен остава само да засищам временно глада си с разни бързи храни и да мечтая за огнището, което така и не успяхме да създадем. Няма нищо по-болезнено от нещата, които е можело да бъдат, но не са.