8.05.2014 г.

Мармалад

 Явно въпроса сега опира до искам ли мармалад или не. А може би дали ти искаш или не, понеже си е лично твой. 
 Никога не съм можела да флиртувам, но в прелъстяването ме бива много. Все пак знам как изглеждам, а вече знам и къде ти е слабото място - точно там, където винаги ми е идвало най-естествено. Ще ти се размъркам, ще освободя онази хищническа нотка, едва забележима в говора ми, но неусетно омагьосваща. Дори няма да разбереш откъде ти е дошло. До сега бях добра и те щадях, но вече мога да започна да стена леко при всяко докосване, а дори няма да се налага да симулирам. Ръцете ти сипят такава благодат върху мен, че отнемаше усилие на волята да не го правя от по-рано.
 Само въпроса си остава в мармалада, но ти пръв заговори за забранения плод. Не може да лежа гола на масата ти, с месеци и да очакваш, че като повдигнеш темата за секса няма да има последици. Вярно беше едва ли не приятелско вметване, но е факт, че го стори. Аз се държах толкова прилично неслучайно.
 Знам, че ме пожела силно онази вечер и само едно изречение от мен щеше да е достатъчно, но искам ли го наистина или само хормоните се бяха разбушували? Този изблик на нежности само разбърка кашата в главата ми, а предполагам и в твоята. Щеше да е толкова по-лесно, ако не зависеше от мен. Проблемът е знанието, че мога да те имам поне веднъж, а после ще дойде потопът. Призраците в главата ти са още там, макар и поутихнали. Последствията ще останат, обаче за мен. Главоболието ще се върне.
 Дали си заслужава такава цена за един мармалад? По-добре да се опитам да изчакам, стига хормоните ми да го позволят.

7.05.2014 г.

...


прибирам се
възглавницата мирише на теб
сменям я
после
сменям чаршафите
аз мириша на теб
изтърквам всеки сантиметър от себе си
проблем
водата отмива сълзите
ти още си тук


6.05.2014 г.

То

Чета как То бавно те оплита в мрежа от красиви думи и топли обещания, добра е трябва да призная. Говори ти за вечната любов и как иска само да се погрижи за теб и да бъдеш нейн дом, колко си красива и колко много щастие й даваш всеки ден, как няма значение дали сте заедно седмица или месец, но нека бъде изпълнено със смисъл. Що за смисъл търси То, разбивайки живот граден от двама, скъпа, смисъл в тебе няма! То "вярва" в онази, вечна и вярна любов, иска и ламти за нея с егоизма на бясно отчаяние.
Нещо в морално извисената госпожица дълбоко куца, някой е пропуснал да я научи, че да се краде е лошо.Тя не се свени да се промъкне мълчешком в моя дом, броени дни след като ме няма там и в собственото ми легло да ти говори как никой така не я е любил досега и как тази неочаквана любов я е събудила за света. 
Простете ми, не знаех че изневярата е толкова възвишен акт. Може би трябва и бележки да си водя, ако ми се прииска да разбия нечий свят. 

Отдаде й се, егоистично и набързо. 
Фалшиво.Грозно.Грубо

А сега... сега ме е страх, страх ме е, че и двете ще се нарежем на счупеното, че То винаги ще бъде между нас и здраво ще захапва всеки път, когато се почувствам слаба, че не мога да ти вярвам, че не си спокойствие и сигурност,  че не разбираш и просто ще забравиш, че избираш по-лесното и му придаваш правилност, че да ме разбиваш ще се превърне в навик, а собствената ти природа ще е оправдание, че смисъл в нас няма...