То

Чета как То бавно те оплита в мрежа от красиви думи и топли обещания, добра е трябва да призная. Говори ти за вечната любов и как иска само да се погрижи за теб и да бъдеш нейн дом, колко си красива и колко много щастие й даваш всеки ден, как няма значение дали сте заедно седмица или месец, но нека бъде изпълнено със смисъл. Що за смисъл търси То, разбивайки живот граден от двама, скъпа, смисъл в тебе няма! То "вярва" в онази, вечна и вярна любов, иска и ламти за нея с егоизма на бясно отчаяние.
Нещо в морално извисената госпожица дълбоко куца, някой е пропуснал да я научи, че да се краде е лошо.Тя не се свени да се промъкне мълчешком в моя дом, броени дни след като ме няма там и в собственото ми легло да ти говори как никой така не я е любил досега и как тази неочаквана любов я е събудила за света. 
Простете ми, не знаех че изневярата е толкова възвишен акт. Може би трябва и бележки да си водя, ако ми се прииска да разбия нечий свят. 

Отдаде й се, егоистично и набързо. 
Фалшиво.Грозно.Грубо

А сега... сега ме е страх, страх ме е, че и двете ще се нарежем на счупеното, че То винаги ще бъде между нас и здраво ще захапва всеки път, когато се почувствам слаба, че не мога да ти вярвам, че не си спокойствие и сигурност,  че не разбираш и просто ще забравиш, че избираш по-лесното и му придаваш правилност, че да ме разбиваш ще се превърне в навик, а собствената ти природа ще е оправдание, че смисъл в нас няма...