Впиване

снимка: kosmodisk

Винаги съм имала много образно съзнание. Чета книга и сякаш тя тече като филм пред очите ми. Не виждам текста, а сменящи се картини. Но тази вечер образа беше размит, непостоянен. Страница след страница една и съща картина премигваше, отпечатвайки се в ретината ми.

 Ръцете му. Гръбнакът ми. Пръстите му впили се в извивката на гърба ми. Притискащи с такава точност центровете на удоволствието по гръбнака ми, оставяйки ме безсилна в обятията му. Лекият натиск плъзващ се надолу към кръста ми и дланите му перфектно пасващи на талията ми. "Винаги съм обичал да те прегръщам. Така се чувствам толкова пълен." Цялост. Завършеност. Пълно отдаване. Без шанс за възражние. Това усещах и аз в прегръдките му. Светът се размиваше и оставаше само това божествено докосване. Дълго се борих против това му надмощие, но така и не успях да го победя. Допирът му смазваше всякаква съпротива. Но защо пак се връщам към спомена, защо отново усещам как кожата ми копнее за това сливане. Дланите му върху нежната крива на гръбнака ми - усещане, което никой не би могъл да повтори.

Призрак

Минаха вече шест месеца откакто обеща да не ме търси повече. За пръв и единствен път изпълнява свое обещание. Пътищата ни се разделиха. Толкова пъти исках да се освободя от него. Да изчистя съзнанието, мислите, чувствата си от тази отровна привързаност. Пристрастеност. Присъствие. Вече това е факт. Той така пожела.

 Всеки месец поне по веднъж любопитсвото ме разяжда. Какво прави? Как живее без мен? Спомените измъчват ли го както мен? Щастлив ли е?

 Призракът му се появява в мрачни нощи като тази. Дъждът го подхранва, а невидимите му ръце крадат съня от клепките ми. Излизат въпроси като ами ако... дали... може би ... Недовършени изречения... Мисли, от които се страхувам... Многоточия, в които се губя...

Музиката от онова време е като заклинание, което извиква духът на спомена. Групите, които сме слушали заедно изтакават призрачна нишка към миналото.

Днес отново видях лицето му в случаен минувач. Мислех, че съм го забравила, но студените тръпки по гръбнака ми възразиха ...         

снимка: caztaylor                                         

У вас... или история с продължение.

Аз съм своеобразен рекордьор по правене на глупости, което се дължи основно на много силното ми желание за подреденост и контрол, твърде загрижени, но малко властни родители и не на последно място вечното очакване, че аз ще направя правилното нещо.  

Изненада. Не става...

У вас. Няма как да е у нас, защото с прекачването на прага господин-кандидат-за една вечер ще е мъртъв. И аз след него. Не е липсата на квартира, което води до изричането на репликата: у вас. А всъщност желанието ми да не допусна въпросния по-горе до личния ми живот. Какво можеш да научиш от мястото, на което си за тези няколко часа?

Първо ловците не си оправят стаята. Няма и за какво. Нали ловът не е 100 процентово сигурно мероприятие. Шансовете да си спиш сам и тази вечер са много големи. Така че едно на нула за мързела...

Второто е малко неприятно. Вероятността на сутринта да чуеш омразната реплика: Аз си имам приятелка е...всеки път. Вариациите по темата са: Още съм влюбен в бившата, Не съм готов за връзка...т.н. На това ми иде да отвърна с : Дреме ми, направи ми чай/ кафе/ мляко с какао според наличното. или с още по-грубото: Е,и?

Третото е това как се държи с теб. В леглото, извън леглото, преди, след. Дали се изкъпа веднага или полежа още малко? Дали изобщо не отиде до банята... Чист ли е, как спи, как се буди... знаеше ли ти името на сутринта и въобще помнеше ли, че се е прибрал с теб предната вечер. Искаше ли да те изгони набързо от дома си или не му пукаше колко ще останеш. За няколко часа можеш да опознаеш един нов индивид на негов терен. Адреналин, феромони, а при малко късмет и приятно неангажиращо изживяване. Всъщност най-важното си остава срещата с нещо ново. Никога секса за една вечер не води до зашеметяващи резултати, а само до изненадващи. Къде положителни, къде отрицателни. Тук е моментът да кажа само едно: взимайте мерки. Всеки път. Винаги. По-добре да си тръгнеш и да зарежеш някой вбесен кретен, отколкото да се пренебрегнеш.

Много пъти сутрин ставаш и просто си тръгваш. Обличаш се тихомълком, събираш си нещата и се измъкваш като призрак през входната врата. Обърканият поглед го запази за себе си. Нали капанът сама го поставяш? Не му оставяй телефон, не взимай нищо негово. Не му давай повод да те търси. Това не е романтична комедия, а просто задоволяване на потребности. Тук няма място за самнтиментални словоизлияния. Той не е твой, ти не си негова. Като излизаш от входа се усмихни... това бе сделка подписана с телата ви.

Интересен факт е, че през моя живот, мъжете, които винаги са се връщали към мен и са ме искали са тези, на които в прав текст съм им казвала, че няма да ме видят повече. И съм го мислела наистина. И не. Те няма и да ме получат. Ловът продължава до края.

photo:deadeyedraven

Да, да, да ... не, не, не... Голямото Разочарование (част 5)

Добър Ден, Дами и Господа!

Днес смятам да споделя превратния момент в отношенията мъж-жена. Наричам го Голямото Разочарование. Сега е редно да си призная, че и аз си имам едно такова скелетче в гардероба и гледам много-много да не го вадя от там. Но съм забелязала, че всеки човек стига до тази среща и на всеки се налага да се сглобява след това. Дали е излизане и шляене по магазините или  пиене на бира и мачове, лекуването на това състояние обикновенно е процес от няколко дни до 4-5 месеца.

Та как протече моята версия. Аз на 20, а той господин Перфектен. Той е висок, добре сложен, има собствено жилище и добре платена работа, която обожава, спортува, обича качественото кино и театър, твърди, че е сериозен. Вярвам му. Погледът му е отнесен нанякъде. Това някъде не съм аз. Не пуши и не пие. Здрав е за трима. Когато ме прегърне, изчезвам. Създава сигурност. Предлага подходящо количество романтика, знае как да ме глези и ми обръща внимание наистина. Точен слушател, интересен събеседник и заразителен смях. Аз си мисля, че такива хора не съществуват. В последствие се оказах напълно права. 

Всичко беше прекрасно до един момент, когато всъщност и двамата си позволихме да извадим части от "истинските" си личности. Аз постоянно по концерти и партита, все навън, размъкната и несериозна, артистична натура, за която е по-важно да кибичи на някоя пейка с приятели, от колкото да виси по ресторанти...и той винаги костюмиран и строг, никога свободен, тотално незаинтересуван от хората и абсолютно посветен на работата си. Някой ще каже, че сама съм си виновна. Повечето ми познати твърдяха, че си отиваме. Не бяха прави... 

Ако има някакъв извод от голямото ми разочарование, то това е, че не винаги обществено възприетия модел на щастието работи за отделния индивид. Между другото аз също го разочаровах, което доказва, че щом има емоция, нещата не преминават цивилизовано. Никога. По никакъв начин.

снимка: DarkAlaria69

Облечен в черно и много,много лош...

Първо да честитя 1 Май на всички трудещи се хора, на тези, които ги мързи да стават за работа и предпочитат да се излежават до късно, на тези, за които работата им е начин на живот! 

А сега по темата, която този път засяга лошите момчета. Както всички знаем добрите момичета много си падат по лоши момчета. Зависимост, която всеки ден се подтвърждава по улиците. Понякога се чудя защо е така, но дори и аз самата лесно се поддавам на чара на въпросните хубостници, а пък не съм чак толкова "добро момиче". И все пак има нещо неопределимо и интересно в бунтарите, в тези, които го раздават асоциални, в частично отхвърлените. Това в комбинация с тяхната относителна дистанцираност е като магнит за женската половина. Обектът на моето изследване също като пича със синята тениска населява виден столичен клуб. Той е от редовните  хора посещаващи въпросното място. Аз съм от същите тези хора. Приятелите му са от тези хора, приятелките ми също. Въобще няма да е далеч от истината, ако кажа че всички се познаваме вече. Малко или много. 

Та господин облечен черно в цветната тълпа, който обикновенно стои облегнат на някоя стена и наблюдава хората отстрани, е от типа, на които мога да им опиша всички физически характеристики, а дори не им знам името. Днес в малките часове на деня реших, че ще поправя този пропуск. Да не си помислите, че ходя да се запознавам с някакви хора постоянно...не е така, не съм толкова заинтересувана от присъстващите по принцип, но тук се намесва онзи момент с "лошото момче" и женското любопитство.

Резултатът е..."Не искаш да се запознаваш с мен. Изчакай малко сега ще дойда.". Такъв отговор не бях получавала. Е, господин облечен в черно и много, много лош имам да ти съобща нещо: Когато те питат за името ти, казваш името си. Когато някоя жена вече те пита, това значи че иска да се запознае с теб. И не, да те успокоя, това не води до никакви взаимоотношения след това. Но никоя жена, която е с акъла си, няма да стои и да те чака.

снимка: simplyspoken

Да, да, да ... не,не,не ... (част 2) или За принца на белия кон

 Дойде време и за втора част от поредицата "Да, да, да ... не, не, не ...". Сега ще се спра на принца на белия кон. Дълго време се заблуждавах, че аз съм преживяла този момент, но уви оказа се, че се лъжа. Как го установх ли - разбира се пак по време на приятен разговор над чаша чай, докато обяснявах на една приятелка какъв мъж й трябва. В един прекрасен момент се оказа, че аз й описвам моя идеал, моя "принц". Образът беше чудесен, идеален и разбира се несъществуващ. Колкото и да си мислех, че съм станала вече по-прагматична по въпроса и след няколкото трансформации на мои принцове в жаби, явно все още там вътре нещо тлее. Онова гласче все още се обажда, че може би ще срещна "идеалният". Разбира се синдрома "чуждата трева винаги е по-зелена" си е налице също. Както се казва всички свестни мъже са заети. Последното не го вярвам или поне погледнато логично аз трябва да заема някой от свестните, за да може друг да го казва за моя мъж.

 А сега нека да обърна внимание на това какво точно представлява самият синдром. Още от малки всички момиченца са заливани с приказки за принцове и принцеси. Как красивата прицеса е изпаднала в беда и идва принца на белия кон в лъскава броня да я спаси. Той е висок, мъжествен, красив, смел, безстрашен (странното е, че никъде не се споменава умен, но както и да е) и решава всичките й проблеми с един замах на меча или със заветната целувка. И разбира се следва и "те заживяха щастливо". Момиченцето пораства и става тийнейджърка. Вече подозира, че нещата не са толкова приказни, но се явяват романтичните филми, в които "принца" преминава през доста по-сложен сценарий, но отново проблемите са решени и се стига до "те заживяха щастливо". Тийнейджарката пораства още стига до личния си вариант на "те заживяха щастливо", тип  женена  с добро семейство и деца. Тя вече става домакинята и царицата на дома, но идва и ново превъплащение на историята за принца и принцесата - сапунениете сериали. Било то те латиноамерикански, турски или български. Тук принца и принцесата са увлечени в още по-сложен сценарий, който може да трае и до хиляди серии, но неминуемо се стига до "те заживяха щастливо". 

 Така е хората се нуждаят от своя "happy end" иначе се губи смисъла. За какво да живееш, ако го няма щастливият край, ако изчезне възможността за Рай, за тучните ливади на Валхала, за Нирвана. Така и всяка от нас ще търси своя "принц на белия кон", а много даже ще го намерят стига да се осъзнаят, че той е не точно принц и не точно в блестящи доспехи. Има една приказка - "трябва да целунеш сто жаби, за да намериш принца", а до тогава дами мога само да ви пожелая да се забавлявате в търсенето и ако жабока не ви устройва да си хапнете жабешки бутчета.

  За виртуалните мъже следващия път ...

снимка: Fares4uae

На лов

Вечерта идва бавно като преминава през сумрака и го реже като с нож. Ето я. Надвесена измежду цветните облаци, осветени от последните угасващи лъчи на пролетното слънце. Заедно с нея идва нейната приятелка среднощната доба и подканва всички хищници да излязат навън. Време е за лов под сянката на луната. Време е за гонитби, сложни маневри, скъпи парфюми, високи токчета, тежък грим, слаби ангели, инстинктивни флиртове, случайни жестове на докосване и близост. Петък е. А това прави ловът още по-вълнуващ и голям. Всички искат да вземат участие: гимназистките, студентчетата, женените мъже, заетите жени, младите дами, старите аристократи. Всеки иска парче от пая. Парче от живота. Парче плът. 

Аз се приготвям да излизам. Не знам какво да облека. Не ми се иска да се глася, но съм обещала. Петък е. Всички са с новите си дрехи. Всички са навън и животът е едно голямо парти. Отивам навън, за да забравя. Но светлините на преминаващите коли винаги ще извикват спомени...Изборът е ясен: къса пола, дълги крака, високи токчета. Кецовете са табу (или оставени за сряда вечер на по питие в близкия парк). Това го мога, казвам си и се сливам с тълпата. Хищник или жертва? Тази вечер всичко зависи от личната нагласа...ами ти? Ще ловуваш ли?

снимка:`werol

За 'къв чеп са ти тия 40 см?

Обещах тази публикация и понеже е вече 5 и нещо сутринта, а аз не мога да заспя ще драсна няколко реда тук, та поне да ми олекне. И така сега ще говоря за мъже. При това не особено положиелно. Знам, че е ужасно да си мъжемразка, но понякога олеква от това. То моето не е омраза, а по-скоро неразбиране. И така имам следните проблеми- не много добре систематизирани.

 Явно минеш ли границата от 170 см и си жена си прецакана. Всички по-височки мъже ходят с тапички разни. Момичетата са си много чаровни, но питам аз за къв чеп са ти тия 40 см разлика с приятелката ти? То си е неудобно и ограничава. Нуждаете се от разни места с наклон или различна височина, само за да се целунете. Винаги може да се наведе младежа, но все пак. Значи, ако той е към 190 см, ще си хване мадама около 150 см. А ние тука с гайдите дето сме над 170 см какво да правим? Те срадностатистическите мъже, които ми обръщат внимание, се въртят около тази заветна височина. Едни обувки на висок ток да не мога да сложа спокойно. И както казва мама - за какво ми е по-нисък да го галя по главата ли? А има и другия момент, който не разбирам - ти си висок мъж дето може да си излиза с някоя мацка с манекенска височина, а ще отмъкнеш някое гадже джобен формат точно под носа на някой със среден ръст левент.

 Следващо недоумение от моя страна. Системата на връзки е нещо прецакана. Значи оказваш се на 20  и нещо години, печена мадама и няма един мъж на твойта възраст, дето да се държи поне приемливо с жените. И това откъде идва? Ми...пак от жените. Понеже, когато ние не ги харесваме какви са на по 20 + възраст, те си хващат някоя гимназистка, още малка и неотракана, да си я прикоткат, както на тях им харесва. А това до какво води? Момченцата в гимназията тъкмо си харесат някое момиченце и тя тъкмо почне да им обръща внимание, и идва някой 20+ батко и я отмъкне под носа им. Това разбира се довежда неминуемо до момента, че те си остават неопитни и като станат на 20 +  връсничките им не ги харесват и те на свой ред отмъкват момиченцето. Което на свой ред мен ме прави още по - прецакана бидейки над 170 см и над 20 години.

 Продължавам с неразбирането си. Така ти си жена и харесваш някой. Какво да направиш от тук нататък? Да му кажеш, че това е така? Недай си боже да направиш тази грешка, веднага минаваш   в графа "на разположение". Той знае, че ти си му "навита" и следователно не си интересна. Друго си е да гони онази фльорца дето му се дърпа, там има тръпка, има предисзвикателство. И какво се оказва - не можеш да имаш този, който харесваш, пък досадника дето си го отрязала вече не те оставя намира.

 В последно време се напоявиха толкова сайтове, организации, книги в помощ на досадниците да свалят жени, пък няма нито един наръчник, ако си жена какво да правиш. Това трябва да ти е вродено. Ми на мен явно ми е вродено да свалям жени, понеже само с тях ми се получават тези инстинктивни флиртове. Парадоксално, но факт.

 Мъжката част от човечеството поражда още много въпроси в мен, но за тях по нататък. За сега толкова пък дано и някой ми отговори.

снимка - Влад Артазов

Oпитно или защо е този блог

 Всеки блог се нуждае от своето предназначение, онази светла цел, към която да се опита да се стреми и достигне или впоследствие отрече. Това е блог роден от нуждата, от чистата необходимост за разговор. Good 'n' Bad ще е една дискусия между мен и другото ми аз. Тъй като ние сме едно, най-вероятно съгласието ще преобладава в разговорите ни и няма да е точно дискусия във вида си на спор. 

 Понякога ще съм добра, разбираща и отзивчива друг път - лоша, уклончива и недоверчива. Все пак това съм онова аз, което е дълбоко скрито в мен като костилката  на сладка праскова. Плодът може да е твърд, зелено-жълт и недостъпен или мек и раним  в червено-оранжевата си премяна. Все пак в него се крие една и съща костилка, която ще даде нов живот. 

 Блогът ще е като един приятен разговор над дълбока чаша чай с каничка мляко. Едно удоволствие, което ще е възпрепятствано за известно време в близкото бъдеще. Нуждата наложи създаването на този виртуален кът на разговор и уединение със себе си. А ако някой пожелае да послуша, ще бъде приет с усмивка.

снимка - интернет