24.04.2010 г.

Да, да, да ... не,не,не ... (част 2) или За принца на белия кон

 Дойде време и за втора част от поредицата "Да, да, да ... не, не, не ...". Сега ще се спра на принца на белия кон. Дълго време се заблуждавах, че аз съм преживяла този момент, но уви оказа се, че се лъжа. Как го установх ли - разбира се пак по време на приятен разговор над чаша чай, докато обяснявах на една приятелка какъв мъж й трябва. В един прекрасен момент се оказа, че аз й описвам моя идеал, моя "принц". Образът беше чудесен, идеален и разбира се несъществуващ. Колкото и да си мислех, че съм станала вече по-прагматична по въпроса и след няколкото трансформации на мои принцове в жаби, явно все още там вътре нещо тлее. Онова гласче все още се обажда, че може би ще срещна "идеалният". Разбира се синдрома "чуждата трева винаги е по-зелена" си е налице също. Както се казва всички свестни мъже са заети. Последното не го вярвам или поне погледнато логично аз трябва да заема някой от свестните, за да може друг да го казва за моя мъж.
 А сега нека да обърна внимание на това какво точно представлява самият синдром. Още от малки всички момиченца са заливани с приказки за принцове и принцеси. Как красивата прицеса е изпаднала в беда и идва принца на белия кон в лъскава броня да я спаси. Той е висок, мъжествен, красив, смел, безстрашен (странното е, че никъде не се споменава умен, но както и да е) и решава всичките й проблеми с един замах на меча или със заветната целувка. И разбира се следва и "те заживяха щастливо". Момиченцето пораства и става тийнейджърка. Вече подозира, че нещата не са толкова приказни, но се явяват романтичните филми, в които "принца" преминава през доста по-сложен сценарий, но отново проблемите са решени и се стига до "те заживяха щастливо". Тийнейджарката пораства още стига до личния си вариант на "те заживяха щастливо", тип  женена  с добро семейство и деца. Тя вече става домакинята и царицата на дома, но идва и ново превъплащение на историята за принца и принцесата - сапунениете сериали. Било то те латиноамерикански, турски или български. Тук принца и принцесата са увлечени в още по-сложен сценарий, който може да трае и до хиляди серии, но неминуемо се стига до "те заживяха щастливо". 
 Така е хората се нуждаят от своя "happy end" иначе се губи смисъла. За какво да живееш, ако го няма щастливият край, ако изчезне възможността за Рай, за тучните ливади на Валхала, за Нирвана. Така и всяка от нас ще търси своя "принц на белия кон", а много даже ще го намерят стига да се осъзнаят, че той е не точно принц и не точно в блестящи доспехи. Има една приказка - "трябва да целунеш сто жаби, за да намериш принца", а до тогава дами мога само да ви пожелая да се забавлявате в търсенето и ако жабока не ви устройва да си хапнете жабешки бутчета.
  За виртуалните мъже следващия път ...
снимка: Fares4uae

3 коментара:

rally каза...

леле случайно попаднах тук, невероятна истина. всеки ден ставам и лягам с приказки в главата си, по точно филми, и не е лесно да намериш съвпад с реалността, но кажете как да спра да търся белия кон, приказното царство или добрата фея? без тях съм загубена...

LN каза...

Не мисля , че е и нужно да спираш търсенето. Все пак има щастливи браково по 40-50 години. Просто трябва да се откажеш от идеализираният образ, недостижим от обикновения човек.

Antoniya каза...

Хах, страхотна статия :)

Най ми хареса това: "Така и всяка от нас ще търси своя "принц на белия кон", а много даже ще го намерят стига да се осъзнаят, че той е не точно принц и не точно в блестящи доспехи."

В този ред на мисли бих допълнила: Момичета,
не чакайте КРАСИВИЯ ПРИНЦ да дойде на бял кон!
Най-често идва САМО КОНЯ!:)))

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?