25.04.2010 г.

Да, да, да ... не,не,не ... (част 3) или Виртуалните мъже

 Във века на новите начини за комуникация и Интернет се появи и нов феномен в междуполовите, а понякога и еднополовите отношения . Да го кажа по-просто - пръкна се това нещо виртуална любов. Сега комуникацията през Интернет е толкова лесна и достъпна за всички. Толкова по-лесно е там да намериш, някой който да те разбере или някой с който да се позабавляваш. Сред морето от профили и хора в Интернет можеш да намериш и точно това което търсиш.
 До тук прекрасно можеш да намериш мъжа на мечтите си без даже да си прекрачила прага на дома. Принцът е тук. Можете да говорите с часове, да се смеете и да си споделяте. Но, винаги има едно "но", така неусетно влизаш в една клопка, толкова удобна и приятна, че не искаш да я напуснеш. Изведнъж ти започваш да изпитваш чувства към този субект, към този виртуален мъж. А той наистина си остава само виртуален. Чатенето никога не представя човека отсреща в пълния му вариант и ти започваш да допълваш картинката сама. Слагаш точните мимики и жестове в образа зад екрана, такива каквито на теб ти харесват. Ти знаеш, че не можеш да го имаш напълно, но за няколкото часа, в които си пишете, той е някак си твой. Разбира се нещата може да се задълбочат, може да си пращате снимки, да си говорите по микрофон или даже да се гледате с камерите си, ако имате такива. Личният ти капан става все по-удобен. В един момент ти спираш да излизаш, да търсиш, защото знаеш, че той тази вечер ще е на линия и ще ти даде разбирането и топлотата, от които се нуждаеш.
 Не ме разбирайте погрешно, аз лично много пъти съм се хващала в тази клопка, въпреки че идеално я осъзнавам като такава. Тя е прекалено уютна и удобна, твърде привлекателна. В края на един изтощителен ден е къде къде по-приятно да се отпуснеш вкъщи пред компютъра с любимата ти музика и мили думи , които те заливат от екрана. Защо да излизаш и да хабиш още енергия и пари, за да потърсиш евентуално запознанство в реалния живот, което никой не ти гарантира.
 Всичко е чудесно, но в един момент трябва да превърнеш виртуалния си мъж в реален. Обади му се и излезте на кафе, осъществете среща. Не изпадай в ситуацията да живееш един виртуален живот, а в истинския  да се превърнеш в сянка. Събуди се от този сън омаен или го превърни в реалност. Думите са прекрасно нещо, снимките също, но човек се нуждае и от допир. Чисто физическото присъствие на твоята половинка е задължително иначе сама ще се превърнеш просто в един дигитален образ.
 За реалните мъже в живота ни следващия път ...
снимка: ~Shadowtuga

3 коментара:

lenival каза...

Само ще споделя, че разговорите с господин Перфектен Нереален обикновенно завършват, след като се опиташ да го вкараш в графата на истинските, дишащи хора. И това си е. Виртуалните мъже са си завинаги само виртуални...

Blue Sorceress каза...

Точно това мислех да кажа, Лени! :-)Четеш ми мислите както винаги! :-D ;-)
Иначе... Много тъпа работа наистина...

Bia каза...

E не винаги остават само виртуални. Има случаи, когато става реален и е точно толкова пълнокръвен, колкото си си представяла. Може би твърде рядко се случва, но се случва :)

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?