26.04.2010 г.

Като тънки струйки дим...


Понеделнишки. Ето идва работната седмица, аз отново не съм подготвена. Не ми се става от леглото, не ми се излиза. Навън времето е (липса на определеност), ами става горе-долу. Твърде облачно и сиво. 
Не времето като климатичен феномен е това, което ме вълнува днес обаче. А по -скоро че и тази седмица ще мине без следа в моя живот при това по-бързо от предната. Стоя и се чудя. Знам, че не само аз съм така. Дните ми се изплъзват измежду пръстите ми като тънки струйки дим. Даже не са и пясък, та да мога да ги задържа за кратко. Хем ги има, хем ги няма. Точно дойдат и си тръгват.
Времето лети. Не е истина колко пъти четири- пет часа са минавали тихомълком в разговори. Или в безцелно чакане...мен най-много ме уморява точно то. Най-силно ме дразни липсата на координираност у хората и тяхната мудност на моменти. Не е като да не обичам няколко особенно разсеяни хора, но и при тях това е някакси естествено и натурално.
Аз самата съм отчайващо отнесена на моменти, не ми върви организацията по принцип в последно време. Има си и причини за това. Сякаш съм се уморила да гоня времето постоянно. В този забързан начин на живот, в тази мъгла на вечен стрес имаш ли сили да различиш тях, дните си, като тънки стуйки дим? А и да можеш, заслужава ли си?

2 коментара:

Blue Sorceress каза...

Не знам дали е тук мястото, но друг начин не виждам... така че след като го прочетеш, може да не го пускаш като коментар тук! ;-) ... >>> Бих искала да ти покажа нещо! ;-) Дано ти хареса! :-))) -> http://evdemonia.blogspot.com/2010/04/blog-post_26.html

Nenata-ve каза...

Колко ми е познато това чувство и на мен в последните дни. :( Но аз съм си разсеяна и без това.

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?