Чувствам се избледняла, някак си не толкова прекрасна вече. В последно време си разказваме истории от преди, от тогава. Разказвам за времето, когато като вляза в стаята и след ме се чуваше скърцане на вратове. Тогава бях умопомрачителна, почти митичен образ.
Знаеш ли я ... тя, която... тя, когато ...
Сега избледнях. Мога да влезна и да премина като призрак. Никой няма да ми обърне внимание, а тогава не можеха да откъснат очи от мен. До толкова обземах вниманието, че пропускаха някое стъпало заради мен или не можеха да минат през най-обикновена врата. Липсва ми харизмата ми, моето моджо. Явно съм го изгубила някъде. Преди бях момичето мечта, сега просто поредния непознат, с когото се разминаваш. Някъде съм си забравила чара, но къде? Избледняла. Сливаща се.
Скоро ще се стопли, ще стане лято и пак ще стана жената в червено. Ще разцъфтя като божур под слънцето. Отново ще те предизвикам да изръмжиш, да ме търсиш, да ме сънуваш...
... стига да не изчезна до тогава.
снимка: oprisco
