31.12.2011 г.

Тогава

Чувствам се избледняла, някак си не толкова прекрасна вече. В последно време си разказваме истории от преди, от тогава. Разказвам за времето, когато като вляза в стаята и след ме се чуваше скърцане на вратове. Тогава бях умопомрачителна, почти митичен образ. 
  Знаеш ли я ...  тя, която... тя, когато ...
 Сега избледнях. Мога да влезна и да премина като призрак. Никой няма да ми обърне внимание, а тогава не можеха да откъснат очи от мен. До толкова обземах вниманието, че пропускаха някое стъпало заради мен или не можеха да минат през най-обикновена врата. Липсва ми харизмата ми, моето моджо. Явно съм го изгубила някъде. Преди бях момичето мечта, сега просто поредния непознат, с когото се разминаваш. Някъде съм си забравила чара, но къде? Избледняла. Сливаща се. 
Скоро ще се стопли, ще стане лято и пак ще стана жената в червено. Ще разцъфтя като божур под слънцето. Отново ще те предизвикам да изръмжиш, да ме търсиш, да ме сънуваш... 
                                                                                                           ... стига да не изчезна до тогава.
снимка: oprisco

26.12.2011 г.

Прочети ме като книга



Разтварям крака бавно пред тебе като книга. 
Страници от бяла кожа и сатен. 
Очите ми са вперени и няма да ти дават мира. 
Нима друг умее да те гледа като мен?

Бадемов аромат и вино.
Цигарен дим и уиски за парфюм.
Аз падам на колене, за да те въздигна.
Нима друг умее да те пипа като мен?

Аз съм неспокойствие пенливо.
Оставих всичко студено на страна.
На теб ти дадох твърде много.
Нима и друг го е правел преди мен?

Прочети ме като книга днес и тук отново.
Приключение таи се в мен.
Да ме четеш на живо не е самоцел.
Когато кожа в кожа се опрем.

снимка by ~NIKITAgirl