22.04.2010 г.

Омая сладка

"Ставам!"- измърморвам и се завивам през глава. Това е то. Не ми се иска да напусна пределите на леглото си и меките, топли завивки. Сънят не ми достига никога, а в последно време хич.
"Още пет минутки само..."- е последното, което ми минава през главата. Два часа по-късно наистина ставам в осъзната паника, че пак закъснявам. Как мразя да закъснявам само аз си знам, а колко често ми се случва всичките ми приятели. Не закусвам и изхвърчам от нас-целеустремена към поредицата задачки за деня. Отиде ми по дяволите цялото планиране. Изпускам автобуса и като за капак на всичко пак се мъчи да завали. Псувам. Единствено и само наум, както подобава на една образовано момиче от добро семейство. А какви ги редя наум пак само аз си знам.
И ето момента на истината...в последно време излезе, че много неща за себе си само аз си ги знам. А останалите са в сладката, лепкава омая на неведението..."Искам и аз така", крещя сама за себе си. Но учудващото в случая е, че на мен редовно ми споделят неща, които НЕ искам да знам, НЕ искам и да си помислям даже за тях, НЕ искам да си ги представям...защо е така? Не мога да дам логично обяснение. Но хората около мен не виждат никакъв проблем да ми споделят болките си, тревогите си, вътрешните си терзания...
Понякога това ме кара да се радвам за доверието, което имат в мен, понякога ми иде да потъна в земята. Искам и аз спокойното битие на незнанието да ме завладее...колко много пъти товара на наученото ми е отнемал желаната цел!
Колко пъти в просъницата на онези пет минути станали два часа съм си мечтала за нещо недостижимо, колко пъти съм изказвала на глас терзанията си сама на себе си в леглото, колко пъти единствените ми слушатели са били неодушевени предмети или листа хартия...колко глухи многоточия заместват неизречените ми мисли и терзания... 

Защото каквото и да си говорим аз съм човек, който не може да причинява болка.


снимки: yayaaja 

2 коментара:

Blue Sorceress каза...

Нали знаеш: "Блажени са невежите!" И аз за това гледам в някои отношения да си остана/стоя невежа... ;-) доста е приятно! :-) Колкото до мен... толкова ужасен алтруист съм, че понякога се чудя дали пък не съм един "добре прикрит мазохист" :-? ... Никой не знае още със сигурност! ;-) Лек и приятен ден ти желая, изпълнен с невежество... от онова - блаженото! ^^ ;-) :-) :-*

LN каза...

благоря за пожеланията, но за жалост или не, аз съм обречена да знам! :) а ти си стой в блаженството, колкото можеш по-дълго. инак веднъж напуснеш ли го, връщане назад няма.

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?