8.05.2014 г.

Мармалад

 Явно въпроса сега опира до искам ли мармалад или не. А може би дали ти искаш или не, понеже си е лично твой. 
 Никога не съм можела да флиртувам, но в прелъстяването ме бива много. Все пак знам как изглеждам, а вече знам и къде ти е слабото място - точно там, където винаги ми е идвало най-естествено. Ще ти се размъркам, ще освободя онази хищническа нотка, едва забележима в говора ми, но неусетно омагьосваща. Дори няма да разбереш откъде ти е дошло. До сега бях добра и те щадях, но вече мога да започна да стена леко при всяко докосване, а дори няма да се налага да симулирам. Ръцете ти сипят такава благодат върху мен, че отнемаше усилие на волята да не го правя от по-рано.
 Само въпроса си остава в мармалада, но ти пръв заговори за забранения плод. Не може да лежа гола на масата ти, с месеци и да очакваш, че като повдигнеш темата за секса няма да има последици. Вярно беше едва ли не приятелско вметване, но е факт, че го стори. Аз се държах толкова прилично неслучайно.
 Знам, че ме пожела силно онази вечер и само едно изречение от мен щеше да е достатъчно, но искам ли го наистина или само хормоните се бяха разбушували? Този изблик на нежности само разбърка кашата в главата ми, а предполагам и в твоята. Щеше да е толкова по-лесно, ако не зависеше от мен. Проблемът е знанието, че мога да те имам поне веднъж, а после ще дойде потопът. Призраците в главата ти са още там, макар и поутихнали. Последствията ще останат, обаче за мен. Главоболието ще се върне.
 Дали си заслужава такава цена за един мармалад? По-добре да се опитам да изчакам, стига хормоните ми да го позволят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?