За най-големият клюкар, който познавам

Това е пост за един от най-големите клюкари, които съществуват на този свят. Пиша я с удивление и всеки път се очудвам какво можеш да научиш за хората от него. И как. И защо. 

Светът е взаимообвързан и всичко е омесено като в дълбока купа спагети. А в малък град като София, хората с общи интереси се намират какато краставите магарета. Където съм аз, там си и ти. Който познавам аз, познаваш и ти. Понякога повече, понякога по-малко. Но винаги достатъчно.

Какъвто и въпрос да имаш, той знае отговора. Имаш нужда от компания за самотните си нощи-тя също е там. Не искаш нищо сериозно, просто да плакнеш очи? Няма страшно и за това сме се погрижили...

Как знаеш коя е последната изгора на далечния си 10-ти братовчед, който не познаваш лично, но пък какво от това?

Защо са всички будни? А защо спят точно, когато ти се иска да си приказваш с някого?

Как разбираш, че една от приятелките ти е починала? И от какво? И защо?

Как научаваш за сватбата на пича, който си си харесала и, който е бил небрежно зает до този момент? И който всъщност не познаваш? Поне не в класическия смисъл на думата...

Как те зарязват? А как ти казват, че те обичат?

От къде знаеш какво и къде ще правят всичките ти приятели в близките два месеца?

Защо си научил пикантни подробности за поредното парти без да си бил там? И коментирането е на една стъпка: Enter...

Къде можеш да псуваш на всеослушание и това да бъде възприето като положителен акт?

Как си наясно с кого ходи бившата/бившият, че даже имаш пълен достъп до снимките му, информацията му и познатите му? Общите познати не са изключение. 

Защо при една по-предизвикателна профилна снимка всеки ще те добави без да пита? А и да пита пак е без полза. Репликата: Срещнахме се в един клуб е общовалидното извинение.

Кой, кого, какво...и по-интересното е, че ти е любопитно да слушаш всеки път.

снимка: Marciedip