7.12.2010 г.

У нас или у вас?

След дълга пауза, много свободно време и особенни периоди на тотално самосъжаление дойде момента да проведа един сложен монолог. Аз често си говоря сама на себе си, сега вече и в писмен вид.
Премисляйки многократно как да вкарам един мъж в леглото си, как да получа онaзи жадувана доза секс, която те кара да се чувстваш като нормално човешко същество, как да се озаптя после, когато дойде моралната дилема, и всичко това трябва да стане без прекалена вулгарност, ужасно предлагане и едва ли не просене на нещо нормално и необходимо за психическото ми здраве. Не знам за вас, но много често чувам определение като недоизчукана, изклатена и така нататък според интелигентността на говорещият мъж за най-лошата възможна версия на жена. 
Добре де. Склонна съм да се съглася с господата този път. По-лошо нещо няма. Самата аз в това състояние съм отврат. Но нека разнищим този въпрос. Кой е виновен и за какво? Живея в страна, където мъжете са основно два вида: запуснати, сърдити, грозни и трътлести или самозабравили се метро сексуални типове с амбиции на носна кърпичка. Имам ли избор? Реално не. Нито един от двата типа не ми допада, снижавам критериите... но не помага. Аз също искам да изпитвам визуално удоволствие, естетичната ми страна не може да възприеме част от гледките, на които я подлагам. 
Решението ми е просто. Щом тях ги мързи, аз съм длъжна да поема иниациативата. Отивам в бар. По възможност сумрачен и сравнително често посещаван от пропаднали, но симпатични типове. Търся си нещо. Лов го наречи. Аз доброволно се предлагам за жертва. И не. Не пия. Никакъв алкохол. Когато си на лов, си на лов. Не търся нещо сериозно. Не подхождам с тази идея. Никога с тази идея.
Оглеждам се разсеяно из тайфата и забелязвам любимите си вечни заподозряни. Всичките си имат имена, но аз отказвам да ги наричам с тях. Пичът със синята тениска, който по мои сметки трябва да се е оженил вече, типът, който месеци наред ме запа от противоположния край на залата, тайфата първокурсници, колегата по специалност, с който се засичаме само на това място... любимият ми барман, красивата обратна мадама през два бара. Все едно съм вкъщи. Малко ексибиционизъм, малко закачка.
Тук винаги влизат хора по погрешка. От онези, които ги гледат сбъркано на вратата. И един от тях е този, който аз искам тази вечер. Поне така си мисля.
Играта започва, аз умея да се движа, винаги съм го можела... успявам да привлека и жени и мъже. Излъчване му кажи. Мога да се отъркам неволно в неговия гръб, а после просто да го подмина. Срещата очи в очи само ще извика усмивката ми.
Аз във вихъра на танца си. Аз забравила защо излязох на лов, защото очите, които ме следят са ми достатъчни за тази вечер...

До момента, в който не попаднах в ръцете на друг ловуващ. 

Шушукания отвсякъде, за които не си давам сметка. Ръце, които ме държат здраво и нямат намерение да ме пуснат. Глас, който заглушава цялата дандания и прошепва: Аз искам жена. Ти жена ли си или момиче? У нас или у вас? 

Щтрак!

photo: ~FigoTheCat

4 коментара:

Александър Алексиев каза...

Интересно. Да не се казваш Диана и да си богинята на лова?

LN каза...

Не съм Диана. Но за да правиш това, което аз описвам, не е необходимо да си богиня. Ловът си е лов. Игра, в която някой рано или късно пада жертва. Така както мъжете излизат с това намерение, същото се случва и с жените.

Не казвам, че ловът ми е успешен. То се разбира едва на края. Понякога попадам на по-голям ловец от мен, което е все по-рядко за жалост...

Ами ти? Излизал ли си на лов?

Александър Алексиев каза...

Ловът не ме влече вече, но нали знаеш, че който вечно търси, все някога си намира и белята :)
Все пак изразът "Да живееш в интересни времена" не е пожелание, а проклятие...

Baby каза...

Хм, аз написах много добър текст (за песен) по повода... Да се надяваме, че някой ден ще я чуем! :-D

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?