10.10.2010 г.

Отдалечавам се

Отдалечавам се. Сама от себе си. От семейството си, от приятелите си, от скъпите за мен хора. Започна като доброволен акт на себеосъзнаване, решение взето с цел да получа повече свобода на действие, да стигна до важни филосовски изводи, да отговоря сама на въпросите си... само дето отговорите започват да не ми допадат.
Но ето ме тук. Сама и далеч от родината. Далеч от брат ми. Далеч от онзи, който държи сърцето ми в ръцете си и сякаш всеки миг ще го остави да падне и да се счупи на пода. Не ми е по-добре, но не ми е и по-зле. Някакси индиферентно.
Какво правим, когато усещаме как парченце от душата ни загива? Има ли начин да съживиш емоцията си и да си осигуриш вяра в нещо невъзможно? Когато мирисът на любимия ти мъж започне да изчезва от теб, от вещите ти, от дрехите ти, разбираш, че както винаги разстоянието има значение. Започваш да се чувстваш като натрапник в личното му пространство, защото искаш всяка вечер да се чуеш с него, а отговорите стават все по-унили, по-кратки, по-отнесени. В един момент вече дори едно "обичам те" звучи фалшиво. Това може да не стане изведнъж, но винаги се появява съмнението. Вярваш ли на собствените си обещания? А на неговите? Как да си с някого от хиляди километри разстояние? Би ли отишла при него? А той би ли дошъл?
Оглеждам се. Не съм много вървежна тук, но и не искам. Искам си него. Толкова много, че настръхвам като го чуя по телефона. Правя всичко да съм красива, такава каквато той иска. Макар че няма да е и тази вечер, когато ще ме докосне. Казвам си, че все пак съм неговото момиче. А той понякога е толкова мил, че се учудвам как може да съществува такъв мъж на тази Земя, при това българин.
Мъчно ми е. Много. Така както само на една жена може да и бъде тъжно за нещо така ефимерно като любовта.

Не показвайте колко много обичате... оставете малко и за себе си. Накрая, когато в леглото сте сами.

My bed is frozen
Frozen I am alone
Alone in the cold
Cold in the dark
Dark in my soul
Soulmate I miss you
You always bring a smile
Smile that make my bed warmer
Warmer thoughts
Thoughts of you
You only could make my icy bed
Bed of flowers with the rays from your heart

photo and poem: *tattoodanieldavid

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?