28.03.2012 г.

Кадифено


снимка: fiixx

Топло, гладко, карамелено. 

Ръката ми проследява гръбнака. Спуска се леко към основата на врата и се сключва около копринената дъга. Лек натиск - плах, но все пак настоятелен. Плътта сама се привлича от него. Напрегната, чакаща, жадуваща. Копнее да се освободи от напрежението и да се разлее в топлата блаженост на мекотата си. Натсика се увеличава. Спуска се надолу, сантиметър по сантиметър. Изучава оптегнати сухожилия и схванати мускули. Бавно и педантично. Търси центъра, възела, първоизточника. Плътно и непрекъснато като морския прилив ръцете ми я обхващат, заливат, покоряват. Мускулите се отпускат. Устните неусетно изпускат стон. После два - харесва й. Тя е пианото под ръцете ми, а аз виртуоза, който трепва с всеки отронен звук. Сливане, интуиция, единство. Сякаш всяка поричка по гърба й ми шепне кога, къде и как. Последен натиск, вопъл и извивка. 

Изтръпване. Мекота. Унес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?