1.04.2012 г.

Само


За пореден път извършвам оптимистично самоубийство в търсене на отговори. Само-то ме дели от реални кръвопролития. Защото в деня на хумора и шегата, на мен ми се иска да напиша трагедия с телесните сокове на неколцина избрани. 

Едва 10 000 самоубийци за 2011. 

Само-то ги разделя от обществото в знак на краен протест. Абсолютна загуба за самите тях, нулева печалба за нас останалите. Криза и любовни разочарования предполагам. 

Само-то ме прави по-добра. Егоистично се имам за даденост. Предпочитам да описвам с метафори поредното си разочарование, така че да прозвучи поне малко по-красиво от колкото е. Обединявам се с останалите фанатично любещи се с чувства промити мозъци, които си мечтаят за порно звезди и сънуват как точно тогава ще стане като по розовите комедии. Нека да предадем всичко добро в името на „малката смърт”, но така да избегнем окончателната. 

Рано в неделя сутрин разсъждавам на глас какво е да правиш секс с усещанията си за даден човек, но не и с него самия. Как магията се създава и разрушава вътре в главата ти неразбираемо дори за теб. За това, че не можеш да се принудиш да си влюбен, но пък можеш да се примириш да обикнеш човека до себе си.

Само това. И нищо повече.

photo: ~psychofunk

1 коментар:

Baby каза...

"Предпочитам да описвам с метафори поредното си разочарование, така че да прозвучи поне малко по-красиво от колкото е." >>> Exactly! ;-)

"какво е да правиш секс с усещанията си за даден човек, но не и с него самия" >>> Been there, done that... plenty of times!

Публикуване на коментар

ами ти? какво мислиш?