Жестовете: Да облегнеш глава на нечие рамо за кратко

Това е мой навик, който мнозина тълкуват погрешно. Нека да поясня, че не става въпрос за рамото на непознат. Когато съм уморена , боли ме глава (често ми се случва напоследък) или съм отново двоумяща се, обичам да подпра чело в рамото на някой приятел. Когато съм щастлива направо ми иде да се сгуша във въпросните хора, но вместо това се отдавам на безцелно подскачане нагоре-надолу, защото не всеки обича да бъде пипан. А мен ме бива с ръцете ми, но за това другия път.

В последните два дни ми се случи два пъти с различни хора. Единият човек за пръв път го докосвам така като аз си знам, а другият е винаги там, когато мислите ми имат нужда от пристан.
В момента малко съжелявам, че си го позволих, защото има нещо толкова успокоително в този жест, така помиряващо и нежно. Не знам защо, но когато някой се облегне на мен, било то и за малко инстинктивно вдигам ръка, за да го погаля по бузата, заигравам се с косата му, инстинктивно променям гласа си и шепна. Много често ми се иска и останалите да реагираха по същия начин.

В последните дни съм ужасно уморена, не мога да спя като хората и всяка нощ ме заварва пред монитора. За това и пиша толкова много всъщност. Изливането на разните ми хаотични мисли помага поне за малко, то сякаш отнема от тревогите ми. А тревоги много...лични и общи.

Въздъхвам и се изправям. Не може да се уповаваш на моментната забрава. Светът върви непрестанно и няма да те чака да се наслаждаваш.

снимка: hircine